Едно бурканче от въпросния сос ни се мъдри в шкафа още откакто бяхме в магазинчето на Анди. Но докато се наканим да го пробваме, се озовахме в кухнята на Градинко, когото пък бяхме викнали да снима този луд, луд Стефан Загмайстер. И се оказа, че той отдавна му е фен (Градинко на соса, да не се объркаш нещо) и най-редовно го ръси върху всякакви меса, особено над по-тежките (макар че на Острова го признават само с печено агнешко). „Е, щом е такава работата, дай някоя рецепта“, казахме ние. И докато се усетим, в чинията ни се изсипаха тези чудни тиквички с ориз, телешко и ментов сос, за които ни трябват:
1 чаена чаша ориз,
500 г тиквички,
400 г телешко,
1 връзка лук,
75 мл бяло вино,
ментов сос,
шарен пипер,
сушен джоджен,
едра морска сол, мазнина за запържване.
Най-добре оризът да е басмати, защото е по-сух и стегнат, но и с всякакъв друг става. Месото в нашия случай е телешки медальони, иначе гледай просто да е светло, яркочервено и без жилки. Ментовият сос е британската класика от мента, захар и оцет, която можем и сами да си забъркаме (например така), след което се залавяме за мръвките.
В една плоска чиния ги овалваме хубаво в морската сол, за да са още по-крехки и да си спестим време в кухнята. Оставяме ги настрана, като правилото е, че на месо с дебелина два пръста му трябва около час. Значи, на тънките стекове им даваме 20-ина минути.
Измиваме ориза и го сваряваме за 16-17 минути в 3.5 чаени чаши подсолена вода (или според инструкциите на пакета, ако не е басмати). После го пресипваме в гевгир, измиваме и отцеждаме. Режем тиквичките на средно едри кубчета, покриваме плътно дъното на тигана с мазнина и включваме котлона. Градинко обикновено смесва олио с бучка масло и зехтин, защото си пада по комплексните вкусове, но може и само с олио. Щом вдигнем жегата на макс, запържваме тиквичките до златисто, като междувременно ги осоляваме. После ги вадим с решетеста лъжица и ги забравяме за малко.
Отмиваме солта от телешкото, подсушаваме го с хартиена кърпа и го режем на жулиени. Подготвяме си и лука - бялата част кълцаме на едро, а листата – на ситно. Тиганът с мазнината от тиквичките държим все така горещ и в същия редим медальоните, като се движим от периферията към центъра, за да се запържат по-равномерно. Между тях разхвърляме едрия лук и разбъркваме на всеки 2-3 минути. Щом месото стане готово, сипваме виното, изчакваме минута-две и добавяме смления пипер. След това пускаме зелената част на лука, върху която настаняваме сварения ориз, така че да го задуши едно хубаво. Поръсваме с джоджена, вкарваме тиквичките в играта и разбъркваме супер внимателно, за да не ги смачкаме.
Сервираме с едри капки ментов сос отгоре и нанасяме финалните щрихи със ситно нарязани посолени домати. Внимавай само с последните, че да не ти дойде твърде кисело.
Текст Елена Друмева / Фотография Градинко
Едно бурканче от въпросния сос ни се мъдри в шкафа още откакто бяхме в магазинчето на Анди. Но докато се наканим да го пробваме, се озовахме в кухнята на Градинко, когото пък бяхме викнали да снима този луд, луд Стефан Загмайстер. И се оказа, че той отдавна му е фен (Градинко на соса, да не се объркаш нещо) и най-редовно го ръси върху всякакви меса, особено над по-тежките (макар че на Острова го признават само с печено агнешко). „Е, щом е такава работата, дай някоя рецепта“, казахме ние. И докато се усетим, в чинията ни се изсипаха тези чудни тиквички с ориз, телешко и ментов сос, за които ни трябват:
1 чаена чаша ориз,
500 г тиквички,
400 г телешко,
1 връзка лук,
75 мл бяло вино,
ментов сос,
шарен пипер,
сушен джоджен,
едра морска сол, мазнина за запържване.
Най-добре оризът да е басмати, защото е по-сух и стегнат, но и с всякакъв друг става. Месото в нашия случай е телешки медальони, иначе гледай просто да е светло, яркочервено и без жилки. Ментовият сос е британската класика от мента, захар и оцет, която можем и сами да си забъркаме (например така), след което се залавяме за мръвките.
В една плоска чиния ги овалваме хубаво в морската сол, за да са още по-крехки и да си спестим време в кухнята. Оставяме ги настрана, като правилото е, че на месо с дебелина два пръста му трябва около час. Значи, на тънките стекове им даваме 20-ина минути.
Измиваме ориза и го сваряваме за 16-17 минути в 3.5 чаени чаши подсолена вода (или според инструкциите на пакета, ако не е басмати). После го пресипваме в гевгир, измиваме и отцеждаме. Режем тиквичките на средно едри кубчета, покриваме плътно дъното на тигана с мазнина и включваме котлона. Градинко обикновено смесва олио с бучка масло и зехтин, защото си пада по комплексните вкусове, но може и само с олио. Щом вдигнем жегата на макс, запържваме тиквичките до златисто, като междувременно ги осоляваме. После ги вадим с решетеста лъжица и ги забравяме за малко.
Отмиваме солта от телешкото, подсушаваме го с хартиена кърпа и го режем на жулиени. Подготвяме си и лука - бялата част кълцаме на едро, а листата – на ситно. Тиганът с мазнината от тиквичките държим все така горещ и в същия редим медальоните, като се движим от периферията към центъра, за да се запържат по-равномерно. Между тях разхвърляме едрия лук и разбъркваме на всеки 2-3 минути. Щом месото стане готово, сипваме виното, изчакваме минута-две и добавяме смления пипер. След това пускаме зелената част на лука, върху която настаняваме сварения ориз, така че да го задуши едно хубаво. Поръсваме с джоджена, вкарваме тиквичките в играта и разбъркваме супер внимателно, за да не ги смачкаме.
Сервираме с едри капки ментов сос отгоре и нанасяме финалните щрихи със ситно нарязани посолени домати. Внимавай само с последните, че да не ти дойде твърде кисело.
Текст Елена Друмева / Фотография Градинко