На прага на Рая

На прага на Рая е превод от поетичното английско заглавие на филма, но оригиналното немско Auf der Anderen Seite (От другата страна) е много по-ключово за сюжета. Както и в предишните си филми, Акин - самият той второ поколение турски имигрант в Германия, отново се занимава с пропастта между две култури, две генерации, два континента дори; с неизбежното етническо деление и растящата вина на германците, че вече не им стигат сили да се държат толерантно; с разрива между бащи и синове имигранти, разкъсвани между настоящата си идентичност на европейци и наследения по рождение ориенталски манталитет.

Главният герой - Неджат, около когото се заплитат многото сюжетни линии, е успешен микс между двете култури - турското потекло не му е попречило да стане професор по немска литература и изследовател на Гьоте, без да загърбва традиционните ценности. Баща му Али също живее в Германия, но мислено обитава друг свят - жени се за проститутката Йетер, чийто редовен клиент е бил доскоро, и я третира като собственост по мюсюлмански тертип. Тя на свой ред го търпи като единствената й закрила от ислямските фундаменталисти, според които професията й опозорява турския род. В поредната свада от ревност Али я удря, Йетер пада върху ръба на масата и умира на място. Инцидентът задейства чувството за дълг на Неджат да откупи бащината вина и той поема към Истанбул, за да намери изоставената дъщеря на мъртвата си мащеха. По ирония на съдбата тя вече е в Германия и на свой ред търси майка си.

Това е само завръзката. Оттук насетне Акин въвежда още куп герои в пъзеловидния разказ, приближава ги и ги отдалечава един от друг, разминава ги нелепо, убива ги случайно - все по силата на съдбоносни съвпадения. Въвлича ги в драматични обрати, водещи до срив и катарзис едновременно, и като някой своенравен Бог натиска едни копченца в точно определени моменти, за да задейства съответната емоция у зрителите. И мъката не се стеле щедро и показно, като в сапунено сърцераздирателния Срещу стената, а е деликатна и смирена като в древногръцка трагедия.

Най-трагичната роля - на майката, която скърби за убитата си дъщеря - е поверена на посивялата някогашна красавица Хана Шигула. Това е реверансът на Фатих Акин към кумира му Райнер Вернер Фасбиндер, който през 70-те открива Шигула за голямото кино и твърди, че единственият лек за политически размирна Германия е любовта. Наследникът му Акин е по-малко радикален и ексцентричен, но по-емоционален и вярно следва кредото на тогавашното авторско кино, че филмите се правят, за да променят хората. След На прага на Рая определено не си тръгваш същият.

с една дума
ИМИГРАЦИЯ. Турци в Германия има още от ХVII век, когато Османската империя прави опит да се разшири в тази посока. Сериозното преселение обаче се случва през 60-те на XX век заради безработицата в Турция и недостига на работна ръка в Германия по онова време. Към днешна дата турските имигранти са над милион и половина и като цяло не си падат по интеграцията. В берлинските квартали Кройцберг (наричан „Малкия Истанбул") и Нойкьолн с преобладаващо турско население, на немски са изписани само имената на улиците и метростанциите - за ужас на неонацистите, които набират скорост след падането на Берлинската стена. По тази причина Ангела Меркел призна в прав текст през 2010-а, че мултикултурализмът у тях е пълен провал.

Текст Мариана Христова

Ето и трейлър на филма.