С това приятно и естетско
издание прословутият Боланьо се появява за втори път на български след сборника
с разкази Телефонни обаждания, за който вече си говорихме. Чилийско ноктюрно е кратък роман, написан
като монолог на трескавия и като че ли умиращ главен герой Себастиан Урутия
Лакроа - свещеник, литературен критик и неуспял поет.
Откъм стил потокът на
съзнанието е безпогрешен и при това много достъпен. Особеното е, че някак си в
първите две трети е трудно да схванеш защо изобщо отчето разказва тези дребнави
истории - с кого пил вино, за кой автор си говорили, как пътувал из Европа.
Случките и героите се свързват помежду си чак когато нашият герой се връща в
Чили, а там става напечено и по страниците затрополява с армейски ботуши самият
генерал Пиночет. В крайна сметка Чилийско ноктюрно е тежка присъда срещу
образа на интелигента (възпитан и културен, но също толкова ленив и страхлив), който се превръща в пасивен съучастник на бруталната военна диктатура.
Авторът! Авторът!
За да не се повтаряме, ще
те върнем към ревюто на Телефонни обаждания - и то само
ако още не си разбрал кой е Роберто Боланьо, което не ни се вярва. Тук просто
ще кажем, че българските издания на култовия чилиец ще продължават да валят:
очакваме още Диви детективи, Далечна звезда и най-вече
недовършения му и страховито нахвален роман 2666.
Нещо подобно
В сравнение с разказите
от Телефонни обаждания този роман стои по-отчетливо в традицията на
латиноамериканския бум. Просто няма как да не го сложим до две легендарни вече
книги, построени отчасти като предсмъртно бълнуване. Едната е Смъртта на
Артемио Крус на Карлос Фуентес, а другата - Есента на Патриарха на
Габриел Гарсия Маркес. Честно казано, ще премълчим резултатите от
съпоставката, но така се получава, когато скачаш на висока летва. Чилийско
ноктюрно все пак си заслужава, дори само заради финалното изречение.
Чилийско ноктюрно е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Рива,
а преводът от испански е на Стефка Кожухарова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари