Не са много българските
книги, натоварени още преди излизането им с толкова много очаквания като новия
роман на Георги Господинов. Физика на
тъгата прилича на Естествен роман в начина на разказване - на задната корица и двете сполучливо са наречени
„машини за истории". Прилича, но е по-голяма, по-амбициозна, по-улегнала. И
по-прямо и ангажирано говори за проблеми като емпатията и нейния дефицит, отношението
към децата, често несъзнаваните белези от соца. Ето защо съм сигурен, че някои
ще я харесат повече от Естествен роман, но не всички.
Физика на тъгата е колаж, направен от
десетки различни парчета, което пък означава, че всеки би могъл да намери нещо
за себе си в нея. В мен ще останат задълго някои от разказаните истории -
едновременно сериозни и забавни, силни сами по себе си, дори без спойките,
които деликатно очертават жанровата рамка на романа.
Авторът! Авторът!
Георги Господинов едва ли
има нужда от представяне. Той е от малкото български писатели днес, които се
радват на широка популярност в страната и на сериозно присъствие извън нея. Навремето
преобърна представите ни за българска литература с Естествен роман (1999), но и в двете си машини за истории
Господинов е преди всичко поет - затрогващ, меланхоличен, сепващ.
Нещо подобно
Около Естествен роман витаеха имената на Пол
Остър и Итало Калвино, но аз започвам да се чудя дали няма нещо като късен славянски
постмодернизъм. Защото Физика на тъгата по стил, по направа и по тематика ми стои на един рафт с книгите на хърватката
Дубравка Угрешич и полякинята Олга Токарчук - и двете, между другото, със сериозна
европейска известност. При всичко това, и тук Георги Господинов си остава тъкмо
той - разпознаваем и верен на себе си.
Физика на тъгата е в близката книжарница, струва 14 лв., изд. Жанет 45
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари