Животът е другаде подчертано е сред най-силните и предизвикващи размисъл заглавия на иначе много издавания у нас автор. Това е роман-монтаж, който разказва за съдбата на един младеж с твърде амбициозна и любяща майка, но и за съдбата на една страна, понесена в съмнителния ентусиазъм на комунистическата революция. А е монтаж, защото в историята на младия поет Яромил са втъкнати сцени от живота на други, по-известни млади поети (като Лермонтов, Шели, Рембо) и от фантазиите и писанията на самия Яромил. В крайна сметка трудно е да си съставиш категорично мнение за това талантливо момче, което търси мъжеството си не където трябва - в свитите на топка чаршафи - ами в надвисналия терор на чехословашкия сталинизъм. Още по-трудно е с майка му: донякъде симпатична, донякъде достойна за съжаление, но също и откровено зловеща.
Авторът!
Авторът!
Неотдавна
около името на Милан Кундера (1929) се
разгоря скандал - твърдеше се, че някога
издал на Държавна сигурност младеж,
който бил малко нещо шпионин в
комунистическа Чехословакия. Откриха
и странно съвпадение в това, че Яромил
от Животът е другаде действа по
сходен начин. Но множество световни
писатели скочиха в защита на чеха,
обиколил земното кълбо с произведенията
си, а и съмнението не спря хората да го
четат. Кундера си остава сред първите
имена на „емигрантската литература"
от бившата Източна Европа (напуска
родината си през 1975-а, четири години
по-късно тя му отнема гражданството, а
работите му започват да се четат свободно
в Чехия едва след 1989-а, да не говорим, че
междувременно прописва директно на
френски). Славата му се носи най-вече от
Непосилната лекота на битието, но
аз си запазвам правото да харесвам
повече други негови книги. Например
тази.
Нещо
подобно
В
Изкуството на романа Кундера сам
си казва кои са любимците и учителите
му - Кафка, Хашек, Музил (Човекът без
качества), Брох (Лунатиците),
Гомбрович (Фердидюрке). С чиста
съвест бих добавил и Елиас Канети. Също
като тези автори, той се стреми да оголи
художественото писане, да се откаже от
традиционните му техники за прелъстяване
на читателя и да говори - по малко мрачен
и студен начин - за суровия опит на
модерния човек. Затова и персонажите
му понякога приличат не на пълнокръвни
герои, а на марионетки в неговите ръце.
Кундера впрочем би отсъдил презрително,
че самата представа за „пълнокръвни
герои" е тотален кич. С това бих спорил,
но едно е сигурно - онова, което прави,
го прави много добре.
Романът Животът е другаде на Милан Кундера е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Анджелина Пенчева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари