Става дума, много ясно,
за горгоната Медуза от древногръцката митология, за прочутото платно
на Жерико „Салът на Медуза", както и за други произведения на визуалното изкуство. Но да не изпадаме в педантизъм,
защото и авторът не го прави. Митко Новков е събрал в тази книга поредица есета
за картини, за историите на картините и за историите, които картините
разказват. Проследява дълготрайни сюжети през ръцете на различни майстори и през
очите на различни зрители. Тук са Фройд, Дон Кихот, Луцифер. Тук са Рубенс, Холбайн, Хокусай, Фрида Кало. Тук е и Митко Новков с енциклопедичната
си начетеност и свободния си шеговит стил, който например му позволява да
озаглави едно от размишленията си за библейския Лот „Сласт, алегория и
махмурлук". Приятно и информативно четиво.
Авторът! Авторът!
Митко Новков (1961) е от онези
търкалящи се камъни, по които мъх не расте. Психолог по образование и професия,
той е също така публицист, журналист, медиен и литературен критик. Един от най-постоянните
автори на вестник Култура, където има
неблагодарната задача да пише колонка за българските телевизии. От Медуза до Магрит е петата му книга и
го представя в поредното амплоа.
Нещо подобно
Чисто субективно, още когато видях заглавието, се сетих за книгата на Джулиан Барнс История
на света в 9 ½ глави. Тя се води роман, обаче една от въпросните глави разказва
тъкмо за корабокрушенците от кораба Медуза и за монументалното платно
на Жерико. А иначе тези есета някак ми приличат по-скоро на кратки филмчета от
хубава документална телевизия - Би Би Си или Дискавъри,
да кажем. Което сигурно не е случайно
предвид заниманията на автора с тази медия.
Премиерата на От Медуза до Магрит. Есета по картини (изд. Агата А., 20 лв.)
е днес, 27 юни, от 18:30
в Софийска градска художествена галерия
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари