Телефонни обаждания

icon
Sofialive.bg

Дочакахме го! Култовата фигура на днешната латиноамериканска литература най-сетне се чете и на български. Стартът е с разказите от сборника Телефонни обаждания - бързи, нервни парчета, които трудно ще те оставят равнодушен. Роберто Боланьо променя самата канава на жанра - по логика и текстура историите му приличат повече на някакви странни кошмари, недосънувани или недобре запомнени, смътно отговорни за странния вкус в устата рано сутрин. Персонажите обикновено са порядъчно изпаднали, духът е градско-декадентски, а стилът - изчистен и задъхан. Нищо чудно, че толкова читатели се вкопчват в книгите на Боланьо така, както героите му - един в друг. Личните ми фаворити тук са последните два разказа: „Джоана Силвестри" (бляскав монолог на застаряла порнозвезда) и „Житие-битие на Ан Мур" (наистина шеметен животопис на харизматичната неадекватност).

roberto-bolano-at-paula-chico_1200

Авторът! Авторът!
Както казах, Роберто Боланьо (1953-2003) е култов писател. Роден е в Чили, баща му е шофьор на камион, а майка му - учителка. Като млад живее в Мексико, но през 1973-та се връща (поне така твърди), за да помага на революцията в Чили; измъква се от палачите на Пиночет благодарение на двама свои съученици, станали полицаи. Историята е описана в разказа „Ченгета", но пък някои възразяват, че била пълна измислица. Във всеки случай Боланьо продължава да живее (или по-точно да скита) из Мексико, Ел Салвадор, Испания и Франция. В Чили се прибира само веднъж, колкото да напсува Исабел Алиенде и литературния истаблишмънт въобще, а истерията по творбите му тръгва от САЩ през 2008-а, когато там излиза посмъртно големият му недовършен роман 2666. Автор е на десет романа, на разкази и стихове, които според критиците очертават новото лице на така обичаната латиноамериканска литература.

Нещо подобно
Сравняват го с кого ли не, пък и той самият с готовност сочи автори, от които се е учил. Съвсем сериозно, ако Борхес не беше уважаван професор, изгубил зрението си от много четене, ами разхайтен битник-троцкист, навярно щеше да пише подобни неща. Защото Боланьо също нахвърля едни странни ficciones, обаче ги зарежда по-скоро с духа на северноамерикански автори като Карвър, Мейлър, Бъроуз. От славните магически реалисти най-близо до него стои Кортасар, а пък традицията на Едгар Алан По и Кафка също определено му е присърце.

Сборникът с разкази Телефонни обаждания на Роберто Боланьо е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Жанет-45, а преводът от испански е на Нева Мичева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Мечтае да стане архитект, а ние му чертаем светло бъдеще като главен такъв