Имало едно време музикална сцена в България

Стоя си вкъщи, третото парче от албума на Рой Харгроув The RH Factor е на пауза и това е единствената причина наоколо да е тихо. Не обичам тишината у дома. Но Рой би отвлякъл цялото ми внимание от крайно неприемливата ситуация, която ще опиша в следващите редове - престъпното експлоатиране на музиката в България. Нещо, което се случва всеки ден, и то пред очите ни. За какво говоря ли? Говоря за праймтайма в националния ефир през последните години, и по-точно за феномена „музикално риалити". Вероятно за повечето от вас, които са гледали поне едно от десетките му издания, е пределно ясно колко далеч от музиката и колко далеч от реалността са нещата в него. За останалите предлагам кратка ретроспекция.

През 2007 година първият сезон на Music Idol сложи началото на всичко. Тогава зрителският ентусиазъм стигна трогателно-сантименталното ниво цялата фамилия да се събере в сряда вечер пред телевизора и да тръпне в очакване кой-ще-бъде-поредният-изгонен. И работата някак потръгна - победителят получи участия дори извън баровете, издаде албум с един-два успешни сингъла и... въпросът бе приключен.

На следващата година обаче, за щастие на драгия зрител, се завъртя и втори сезон, който, за нещастие на умния зрител, попадна в продуцентските ръце на „титаничната“ телевизионна двойка Иван и Андрей. Говорим за хора, които две години по-късно, навръх новогодишната вечер, в собственото си предаване разпънаха дълга маса и в компанията на десетина себеподобни ядоха, пиха и гледаха сеира на няколко родни манекенки, които весело мажеха по телата си шоколадов пудинг.

Може би някъде тук започна и дългият път надолу за българските музикални риалити формати. Докато течеше въпросният сезон на хитовото шоу, се случиха и редица запомнящи се събития, които дълго време бяха цитирани, разказвани и преразказвани, но най-ненадминато ще си остане появата на смайващото „Кен Лий", а как да подминеш и четния брой заклани кокошки. Кой спечели и кой отпадна - никой не помни, но „Кен Лий" е там, а 30-те милиона гледания в YouTube - също.

В третия сезон на предаването, в жестоката борба за рейтинг с Big Brother (където за капак бяха събрани хора от Милко Калайджиев, Устата и Емил Кошлуков до Део и Ицо Хазарта) нещата в „айдъла" трябваше да бъдат по-крайни, по-скандални и по-безкомпромисни - разбирай по-гнусни и по-цинични от всякога. Идеални за ситуацията се оказаха двама представители на ромското съсловие, с известни умствени отклонения, които по нашите географски ширини се считат за „симпатично атрактивни". Марин и Мустафа - звездната двойка, която, откровено казано, беше голямата атракция на шоуто. И покрай целия сеир около „Мой малък ранчооо", музикалното присъствие не само остана на заден план, ами напълно изчезна.

Имаме пресни примери и от другите опити на конкурентни продуценти за подобен тип риалити - от катурващи се през сцената момичета до колоритни претенденти за слава, които удрят на камък след „експертния" анализ на „опитно" и „компетентно" жури. Или пък сме свидетели на още „по-креативни" решения като например изпълнението на една от участничките в X-factor, което завърши със страстна целувка с представител на журито от същия пол. Невиждано? Да, бе.

Излишно е да се цитират повече детайли. Реалността обаче е такава, че от всички старакадемии, ексфактори и гласовенабългария останаха само тонове брокат по сцената и гигантски сметки за телефон. От второто вероятно са страдали предимно роднините на участниците, поради стотиците отчаяни есемеси, пратени с големите надежди за едно „по-светло бъдеще".

И така. Не, че имам нещо против ударния хит „Кен Лий" или Майкъл Джексъна на кроасаните. Просто се обиждам лично, когато нарочените за „музикални" предавания биват запомнени само със своята пошлост. Те са и една от причините чалга певиците у нас да бъдат представяни от националните телевизии като авторитетно и компетентно жури. И да, някой ще реши, че отправям нападка към конкретния музикален стил. Но не, дори съм приятно впечатлена, че в държава, в която чалгата господства над едни скромни 60% от населението, тя присъства толкова бегло в репертоара на „българските музикални риалити предавания". Определено можеше да е по-зле.

Всъщност най-грозното нещо на тези формати е начинът, по който те са определящи за музикалната сцена и култура в България - настояването им, че хубавата музика отговаря на много плосък и повърхностен тип. Тези формати убиват стиловото разнообразие и разстрелват от упор мелодичния слух на младите хора у нас. „Ако искаш да си гот, ше пееш в Мюзик Айдъл поп". Не помня да съм чула песни на Пинк Флойд, Джими Хендрикс, Боб Марли или Елла Фитцджералд в някое от тях, но за сметка на това голяма част от съвременните поп-фолк хитове наминават във всеки сезон. Може би господа продуцентите не осъзнават отговорността, която носят, създавайки и излъчвайки подобен тип съдържание. Казано накратко, така налагат образец за подражание, лишен от съвременност, от адекватност, от качествено звучене.

За окайване е и другата страна - горките изпълнители, които отчаяно разчитат, че появата им в подобен тип предаване би била един спасителен трамплин за евентуалната им кариера. Те са изправени пред бетонната стена от ниско (музикално) грамотно жури, което лековато отхвърля всеки по-нестандартен и креативен подход. Жалката истина е, че единственото нещо, което тези музикални сутеньори търсят, е човек, който ще им свърши работа. Това зле прикрито издирване на сурово месо, което да бъде опечено и подправено за нуждите на пазара, в крайна сметка бива наричано „риалити шоу". Да, може би не от теб. И да, със сигурност не от мен, но от огромната аудитория, която трепетно ги следи.

Цялата тази пародия толерира болезнения за всеки взискателен слух рипийт на едни и същи поп шлагери, естрадни напеви и ориенталски ритми. Орязва въображението на младия и иначе податлив на медийно влияние слушател, който със същия успех би могъл да бъде отгледан и като музикален ценител. Хваща пошлостта под ръчичка и излиза за поредния си грозен и фалшиво звучащ дует на смаляващата се, полужива българска музикална сцена.
И най-лошото - нарича себе си „музикално риалити шоу". Шоу - да, музикално - едва ли. Музикално е точно толкова, колкото тлъстият дюнер с „екстра чесън" е изтънчен специалитет.

Този геноцид за българската музикална култура ще спре само тогава, когато се намери достатъчно смел и образован човек, който да налага стил и класа, да инвестира в нещо истински оригинално, да не минава по добре отъпканата пътека на посредствената, лесно смилаема конфекция. Когато талантливата и амбициозна Сийка от Якоруда разбере, че дори и да спечели, ще бъде чисто и просто „обвързана" веднъж завинаги с ограничаващи и пагубни за музикалното й развитие договори, без право на развод по взаимно съгласие. И най-вече - когато и на драгия зрител му светне, че всяка секунда внимание, с което удостоява пошлостта и липсата на култура, се равнява на пълна догоре кофа с кал, хвърлена в лицето на бедстващата, изпокъсана и едва кретаща музикална сцена в България.

Бележка на редакцията
Още по темата - тук.
Тази година Рут Колева получи три номинации за наградите на БГ Радио:
за изпълнител, албум и дует. И не че нещо, но гласуването върви ето тук

 Фотография Васил Танев