Невинни отново

И настана лето Господне, както не ми е присъщо да казвам, адски горещо лето. Църквата е обхваната от пламъците на разкаянието: едни митрополити изгарят от вина, че имат по-малко пари от други и се задъхват над финансовите си планове.

Сега е моментът да помогнете на Църквата, която винаги е позволявала на най-бедните да лазят по стълбите на туристическите й обекти. Тя развива вашето въображение, като ви учи как да общувате с някой, когото не виждате, но не и с онези, които виждате. Превръща думите в поредица звуци, водата - в пръски по време на литургия, а свещеното - в сделка.

Какво по-християнско от това да отворите банковите си сметки за Бог и да се закълнете в нещо, което ще ви направи нормален член на дълбоко религиозното ни общество „докато смъртта ви раздели" с друг нормален член на дълбоко религиозното ни общество? Е, да, малко шокиращо е смъртта да ви раздели, след като досега са ви обещавали вечен живот при всякакви други поводи. Но не се вкопчвайте в някакви си подробности, застрашаващи красивите метафори. Никой за никого не е единствен, а интимността изгнива равномерно и спокойно. И все пак съществува един такъв наистина чуден ден, в който безкрайността от тела остава зад кадър. 

Този ден изисква внушителни декори, тържествени думи и жестове, покани с изящно преплетени златисти клонки, по които цъфтят гълъбчета. Булката затваря очи от вълнение и поема дълбоко въздух в дълго избираната си рокля. Бялото й стои приказно, прелестно, великолепно, нищо че отдавна не е девствена. После се спуска под ръка с младоженеца по стълбите, като двамата внимават да не се спънат, подхлъзнат, търкулнат, докато край тях се сипе ориз, макар да не са католици - просто заради снимката.

Бялото отива на нарастващата празнична невинност, посред която всички ще извикат, без да знаят защо: „Гор-чи-во!". Звучи като нещо, заради което трябва да се обадиш на личния си лекар, но нека не разбулваме тази руска мистерия, нека остане поне една загадка. И нека младоженецът се шегува пред приятелите си с леко сценичен шепот, че бракът се нарича тайнство, защото никой не знае как е стигнал дотам при всичките усилия, които е полагал да не стигне. Лятото е сезонът на невинността и останалите ще се заливат от смях, все едно го чуват за пръв път.

От Меланхолия на Ларс фон Триер сигурно вече сте разбрали колко е екстравагантно да избягаш от собствената си сватба. Не го правете - през цялото време се опитвам да кажа това. Не престъпвайте дадената клетва, дори да сте завладени от предчувствието, че наближава краят на света и все още имате време да гризнете някой друг плод в градината, и то заради костилката. Опитайте да мислите така, както мислите в моментите, когато не ви се налага да си повтаряте, че трябва да мислите. Не гледайте небето през телескоп, само и само след това да кажете, че сте гледали небето през телескоп. Използвайте тоалетната, дори с риск да си изцапате роклята - тя без друго не трябва да е бяла. Ако краят на света наистина наближава, няма ли да е хубаво да има някой до вас, който да отрече: „Не, скъпа/скъпи, въобще не е това, което си мислиш".

Фотография Васил Танев