WINTER OF DISCONTENT

„Не си отивай ти, сезон на снегове сантиментални и любов спокойна!" Така започва На зимата, поема, написана от Клод Маккей - водеща фигура в Харлемския ренесанс, шеметно добър писател и поет. В нашата страна биха го нарекли „чернилка" (нали не е обидно). Винаги съм се възхищавал на таланта му, даже много. В случая обаче ще си позволя да изразя несъгласие с прочувствения Клод. За разлика от него аз бих казал, не - бих изкряскал дори - „Разкарай се, ти, тъй досаден, тъп сезон!"

Онези, които са в стихията си, яхнали сноуборд или ски, няма да ме разберат. Някой, който чака да яхне претъпкан тролей на -10 градуса, сред лед, напикано-жълтeникав сняг и глеч, вероятно би могъл.

На мен, за щастие, не ми се налага да ползвам тролей - не защото пътувам само с таксита и лимузини, а защото повечето места, които ме вълнуват, са ми наблизо (както сме констатирали и друг път, аз съм надуто лайно от центъра). А и предпочитам винаги когато е възможно, да вървя пеш, тъй като постоянното движение - в пряк и преносен смисъл - е нещо важно, поне според мен. Ще се съгласите обаче, че да се движиш из улиците на зимна София съвсем не е лесна работа. Особено с този вълшебен лед навсякъде. Ех, колко счупени ръце, крака и спукани кратуни са видяли тези приказно-красиви, бели тротоари. Броите ли си паданията през зимата? Нашият китарист Чарли този сезон е на пет... засега. Аз съм на нула... засега. Може би трябва да благодаря на Беър Грилс* за радостния факт. Навигацията из "Патриарх Евтимий" не е за меки Марии. Теренът е коварен, а от небесата дебнат ледени кинжали, които биха могли да превърнат и теб в мъченик а ла отец Бренън в Поличбата. На всичкото отгоре постоянно ти се пречкат драгите съграждани, влачeщи се в кишата като статисти от Нощта на живите мъртви. Fuckin' ell!

Искаш само едно - да се добереш възможно най-бързо там, закъдето си тръгнал. И ето, най-после влизаш в еди кой си вход - там те лъха топлина... и още нещо. Виж ти, някой се изакал на стълбите. Още една специална изненада през поредната специална зима - специално за теб, софиянецо! Тази година се натъквам на подобен тип "подаръци" повече от обичайното. Това означава, че или имам ебати късмета да попадам все на такива места, или някой мой "фен" ме следи навсякъде, убеден, че съм българският Джи Джи Алин** и че ние с него (фена) сме създадени един за друг.

Или просто това е широко разпространено явление, резултат на изумителните грижи, полагани от държавата за бездомните, особено през зимата. Разбира се, вонята не идва само оттам - мнозина явно смятат, че тъй като навън не е адска жега, няма смисъл и да се къпят. Nice one!

Но не всичко е мрак и бездънна депресия. О, не!
Има хора, които биха посочили колко прекрасно нещо е боят със снежни топки и с умиление си спомнят как като деца са правили снежни човеци, карали са шейни. Окей, и аз си спомням с умиление. Само че, доколкото виждам в днешно време, в нашия град, децата цъкат Плейстейшъни вместо шейни, а и да имат шейни, няма къде да ги карат. Така че: „Разкарай се, досаден, тъп сезон!"

*Беър Грилс - водещ и главен герой в предаването Оцеляване на предела по Дискавъри
**Джи Джи Алин - скандален американски пънк музикант, който приживе обичаше да дриска на сцената и да замеря публиката си с пресен, топъл продукт -
само най-доброто за феновете на Алин!

Фотография Васил Танев