Бенита Примо

Събуждам се с надеждата за един хубав ден.
Не мърдам от вкъщи без добра книга в чантата.

Никога не закъснявам за сериозни ангажименти и пърформанси. Тия дни обаче непрекъснато ми се случва.
Умирам от срам, изложа ли се по време на представление. Не ми се случва често, а и публиката го приема със смях.

Все си повтарям, че може! Стига сам да си го направиш. Другата ми любима фраза е „Абе, било е ..." - всичко отминава, така че човек няма за какво да се притеснява.
Идеалната вечер е в зала за тренировки с готини хора - музиканти или артисти. Или пък в някоя хижа високо в планината - например Малинка на Витоша. В нея има 11 легла и един много готин хижар, който готви странни манджи от сорта на киселец с печурки.

Обикновено съм по улиците. Разглеждам града и мисля къде каква щуротия би могло да се направи; как София да стане по-шарена и по-красива.
Влизам в роля навсякъде. Дори веднъж полетях над един контрольор, който се заяде с мен в тролея, нищо че си имах билетче. Хванах се за дръжката отгоре и се прехвърлих през него. „Вие наистина сте луда", каза той. „Да. Довиждане", казах аз и си тръгнах.

Никога не танцувам на чалга, ако изобщо приемем, че е музика.
Падам си по готини ритми и минерални бани.

Беше велико, когато за последно бях на хижа Македония в Рила. Счупихме се от ходене и ни се случиха всякакви приключения. Накрая завършихме в минералната баня в село Баня, където имаше едни неописуеми жени.
Влизам в огъня заради приятел. (цитира Валери Петров) „Казва се приятел пръв, но защо е той такъв? За това, че пръв полита в огъня да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си или не си; пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв - ето затова се казва, че приятелят е пръв!"

Дойде ми до гуша от меркантилно мислене. От това, че хората не работят заедно. Аман просто!
Баща ми често ми казва: „И умната!" Винаги когато тръгвам на път.

Правя се на луда, когато се опитват да ме накарат да върша неща, с които не ми се занимава.
Скачам на бой, ако не ми спират на пешеходна пътека. Тогава автоматично вдигам крак и ритам задната гума, пък после каквото сабя покаже.

Не си позволявам да казвам „никога". Или да страдам излишно.
Прелитам над лошите енергии.
Заспивам с медитация. Ето - много си падам и по заспиването!

МУЗИКАТА
Обикновено слушам детски приказки тук.
Никога няма да ми омръзнат Масив Атак, Ману Чао и Бах.
Любимите ми групи са израелците Адаг Нахаш и нашите Оратница.
Най-добрият концерт, на който бях, е фестивалът Гластънбъри през 2008-а.
В София искам да дойдат англичаните ДиВи 8 Физикъл Тиатър. Не точно музика, но това ми се гледа.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Сто години самота.
Сега чета Последното изкушение на Никос Казандзакис.
Много ми говорят за Хиляда сияйни слънца на Халед Хюсейни.
Най-добре пишат Гор Видал, Маркес, Хосе Ортега и Гасет, Стивън Хокинг и Тери Пратчет.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър много, защото имам студентска книжка от НАТФИЗ и влизам безплатно (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли напоследък, е Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка  на Ида Даниел.
Обичам текстовете за театър на Валери Петров.
Последно видях Полет над кукувиче гнездо на Александър Морфов.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми инсталациите и приложното изкуство.
Най-много ме впечатли Изкушението чалга в Софийската градска през 2009-а.
Голям художник е Салвадор Дали.

Бенита Примо можем да видим в действие по време на минифеста за улично изкуство Buskers Play In
на 13 януари (четвъртък) от 19:00 в Софийския университет. Още по темата тук

Фотография Васил Танев

Фотография Мария Македонска