Деница Тодорова

Кани ни в артистичния офис на Free Sofia Tour и ни разхожда из него все едно е апартаментът на мечтите й. С гордост съобщава, че всичко са си правили сами и на нас ни става още по-приятно. Истината е, че въобще не се чувствахме като в нечий офис, а това, че сме на работа, го забравихме почти веднага.

Деница се смее заразително и говори увлекателно и уверено за всичко, което прави. Тя е от онези сръчни подпалвачи, които успяват да ти драснат клечката на вдъхновението и в най-дъждовното време. Подозираме, че затова първоначално са я избрали да обучава гидовете на Free Sofia Tour. И тя е била в редиците на усмихнатите доброволци, които до момента и за краткото време, в което съществува сдружението, са успели да разходят 27 000 души в София, Пловдив и Варна.

Free Sofia Tour ме връхлетя случайно. При самото си учредяване сдружението поискаха консултация от моя приятелка-адвокат. Тя ми каза, че „има едни хора, изглеждат още много странно, но искат да правят интересни неща". На мен толкова и ми трябваше.

В началото всичко беше субсидирано изцяло от нас. Повечето си имаме и други занимания и това ни е хоби.
Ако трябва да ви разходя, ще тръгнем от Съдебната палата, през „Света Неделя" и „Света Петка". После ще минем покрай новите разкопки, Джамията, Площада на толерантността. След това ще се ориентираме към Министерски съвет, Археологическия музей, Двореца, Народния театър, Руската църква. Ще отидем и до „Света София" и „Александър Невски". Оттам до Университета и ще приключим пред Парламента.
Много е впечатляваща гледката от Площада на толерантността, защото се виждат четирите храма - синагога, джамия, православна църква и католически храм. Всичко е на един хвърлей разстояние, а по принцип тези хора воюват. Тук обаче те съжителстват мирно и кротко на някакви си метри един от друг.

Ако мои приятели дойдат в София за първи път, бих ги разходила в района около НДК и по Графа. Ще ги заведа и в Историческия музей, в Боянската църква.
Но ако все пак наистина става въпрос за приятели, ще се отбием в някое от любимите ми заведения. Обичам да ги водя в Апартамента или в Чай във фабриката, защото повечето ми приятели, които живеят в чужбина, не са свикнали на такъв тип места тук и приятно се изненадват.

Много съм щастлива, че с Free Sofia Tour намерих практическо приложение на историята. На повечето студенти в моята специалност това въобще не им се случва. Няма къде да я използваш, ако не станеш учител, а пък мен това не ме влече особено.

Нямам директно впечатление от новото поколение, защото все още не ми е дошъл редът да преподавам, но колегите ми се оплакват от някаква страхотна неграмотност. Те и от нас се оплакваха, но сега положението било страшно. Когато учиш история, се изисква да разпишеш тема и не може единственото вярно нещо, което си написал в листа си, да е името ти.
Нека обвиним интернет за това, че децата не четат книжки. Нали всички него обвиняват. Аз лично нямам обяснение защо е такова положението, но е факт - в момента в първи курс въведоха предмет Правопис.

Много съм зле с разпределянето на времето. Опитвам се да отделям четири часа дневно за Free Sofia Tour, за да мога да имам и четири часа за доктурантурата си. В момента карам и шофьорски курсове, които идват отгоре.

Карам супермного колело и страшно мразя зимата, защото не мога да го правя. Затова реших да се запиша на шофьорски.
Има много какво да се желае, но ако искаш да караш колело, има как да го направиш.

Събуждам се със „още десет минути".
Не излизам без ключове.
Закъснявам за абсолютно навсякъде. Единственото място, закъдето не съм закъснявала, са туровете.

Умирам от срам, когато не удържа на думата си или не съм изпълнила ангажимент.
Не мога да се сетя кой е последният, който не съм изпълнила. Това от една страна е добре, но от друга ме навежда на мисълта, че май не съм си разписала старите неща за моя отдел.
Все си повтарям, че трябва да стана по-организирана.
Идеалната вечер за мен е вкъщи. Аз съм домошар. Колелото и дома - тези двете неща.
Дойде ми до гуша от неуверени хора, от такива, които имат потенциал и всички предпоставки да постигнат нещо, но стоят на едно място, и не си вярват, и нищо не правят - това ме вбесява. Налага ми се да работя с много такива. Както и от хора, които вървят по малкото ни велоалеи.

„Велик момент" ми е асоциация за боя на Шипка например. Нямам чак такъв.
Страшно се изложих, когато... (мълчи и мисли) Ето, хубаво е, че пак се замислих, но май беше, когато кандидатствах за докторант.

Майка ми често ми повтаря „умно и внимателно" и „обличай се топло".
Под леглото ми има стар касетофон и зимно яке.
Никога не се правя на луда.

Не бих скочила на бой, защото не съм агресивен човек. Избивам си го в спорт - бадминтон и колоездене. Ако искам да уредя нещо, използвам думи, защото понякога те нараняват повече.
Бих убила обаче за торта. Забраниха ми да ям заради някакви алергии и от година не съм вкусвала такива неща. Но сега като се замисля, чак да „убия" май няма.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах На Рим с любов.
Няма по-глупав филм от Седемте психопата. Наскоро го гледах и си мислих точно това.
Много се смях на Ледена епоха и Мисия Лондон.
Планирам да видя Jack the Giant Slayer.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам радио. Jazz FМ или рок.
Никога няма да ми омръзнат старите български песни.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Лили Иванова в Арена Армеец. Казаха ми, че това е social suicide, обаче беше наистина на световно ниво. Преди това любим ми беше на Linkin Park, когато ги гледах в Щатите.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Малкият принц.
Сега чета Социализмът в огледалото на прехода.
Най-добре пише Тери Прачет.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото за два часа се отървавам от собствените си мисли.
Последно гледах Полет над кукувиче гнездо.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията.
Последната изложба, която разгледах, беше за Тайланд.

Ако искаш да се запознаеш с Деница или с някой от хората зад Free Sofia Tour, да им дадеш малко свежи идеи или да им помогнеш да рециклират някои стари хрумки, отиди в неделя (13 януари) в офиса им на ул. „Раковски" 163А в деня на отворените врати. Повече информация намери тук

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев