Елена Пенева

Събуждам се с изгрева. Усмивка. Страст за живот. Желание за кафе с мляко и мед и салата от домати със сирене. Мисълта за работа.
Не мърдам от вкъщи без 10-килограмова чанта с лаптоп, тефтери, телефони, ключове и други по-нестандартни неща, като отвертка или рапанче.
Живея с тежка форма на синдрома всичко-в-последния-момент. Закъснявам, ама по малко. Включително за това интервю.

Умирам от срам, когато повярвам на човек или кауза, а се окажа предадена. И когато нещо твърде интимно излезе наяве. Или ако нараня някого, когото обичам.
Все си повтарям, че трябва да спре наивното младежко бързане и да престана да приемам нещата лично. Въпреки че напоследък е особено куул да си негативен и на оптимистите се гледа като на неспособни на елементарни рационални съждения кретени, аз мисля положително и вярвам в самосбъдващите се пророчества.

Идеалната вечер е под звездите високо в планината след дълъг преход, на брега на морето или моментът точно преди да заспиш на абсолютно непознато място в друга държава. В София идеалната вечер е хубав концерт, театър, среща с приятели или вкъщи с филм и вино. С идеалната компания.
Обикновено съм в екстатично състояние, десет проекта едновременно, ентусиазъм за добри дела.
Никога не танцувам на музика, която не харесвам.

Падам си по високи мъже с бради и зелени очи.
Беше велико, когато разбрах, че мога да определям правилата. Всеки ден се уча.
Скачането в огън е овладяна циркова дисциплина. Въпросът е какво правим с поливането със студена вода после.

Дойде ми до гуша от простаците, които избират всеки ден сегашното правителство, безсрамно клекналите медии, безхаберието и непукизма, насилието и агресията, фалшивите герои и приказките колко е зле в България.
Не казвам на никого, че съм силна независима жена. Защото не съм... май.
Под леглото ми има куфар с тайни.

Страшно се изложих, когато си купих най-красивите зелени чинии, които се оказаха фризбита. Друг път, без да се усетя, дефилирах по жълта пижама във фешън заведение. По време на един уъркшоп осъзнах, че имам правописна грешка в PowerPoint презентацията в точката, в която говоря колко е важна елементарната грамотност. Сутрин, ставайки, се оплитам в завивката и падам от леглото... Животът ми често е в жанра „комедия на абсурда" и зрителят, който се смее най-високо, съм аз.

Майка ми често ми казва „Обичам те" и „Бъди добра". Няма нищо по-важно от тези две неща.
Искам да остарея като чужденка. На българките рядко им се дава възможност да остаряват с достойнство. Искам да живея дълго, да правя гимнастики сутрин и разходки вечер, да съм близо до голямо семейство и да се занимавам с луди хобита.

Правя се на луда, когато искам да избегна нещо - например „тъпа блондинка на бензиностанцията" или „невинна шматка на КАТ-проверка". Но си давам сметка, че и без да се правя, изглеждам луда през голяма част от времето.
Скачам на бой, когато виждам, че аргументитите и думите не са достатъчни.
И бих се сбила с някой, който потиска по-слаби от него.
Обичам да стрелям с елегантен ругер по мишени с каубои.

Не си позволявам да съдя хората през моята призма. Опитвам да анализирам всичко през различни гледни точки, да чувам чуждите гласове. Понякога ми се получава.
Заспивам на тихо и тъмно. И на филми заспивам, често при това.

ФИЛМИТЕ

Последно гледах Кон Тики - приятен, Джанго без окови - нищо особено и Облакът Атлас и много ми хареса.
Обожавам Винсънт Гало, Райън Гослинг, Крисчън Бейл, Шон Пен, Хелена Бонъм Картър. Харесвам нюансираната прецизна игра на Мерил Стрийп. Гледала съм прекалено много филми, за да имам любим актьор.
Харесвам режисьори като Уашовски, Коен, Ким Ки-дук, Кристофър Бое, Робърт Родригес, Франсоа Озон, Такеши Китано, Аки Каурисмаки, Ларс Фон Триер, Гийермо дел Торо, Алехандро Иняриту, Карлос Саура, Едгар Райт - май нямат абсолютно нищо общо помежду си. Харесвам режисьори.
Няма по-глупав филм от Английският пациент - заспивам всеки път. Не ме линчувайте, моля! Извън шегата, наистина не харесвам тъпи екшъни и кримки.
Много се смях на новия на Уди Алън и на Седемте психопата. Адски ме кефи чувството за хумор на Макдона.
Планирам да видя в най-скоро време Животът на Пи, Наръчник на оптимиста, Two Years at Sea, надявам се нещо от MENAR Film Festival и максимално много от програмата на София филм фест 2013.

МУЗИКАТА

Обикновено слушам или красива китарна депресария, или някакъв интелигентен метъл от типа на Tool или Deftones, или експериментална дарк електроника; понякога красив и хармоничен ембиънт или някакъв минимализъм, като Арво Пярт; понякога една идея по-позитивен или агресивен звук, а като ме обхване носталгията - долни поп хитове. Имам ужасно разхвърлян между жанровете вкус. Не бих се определила като меломан, а като ценител и съответно - идеален слушател.
Никога няма да ми омръзнат Placebo, Radiohead, Рахманинов, Остава, UNKLE, Archive, Pink Floyd, The Cure, Cinematic Orchestra.
Любимият ми композитор е Емилиян Гацов - Елби. Иска ми се да кажа само него, защото чуждите са десетки.
Ходя на двеста концерта годишно. Не мога да кажа само един. Обичам да гледам любимите си групи на живо, но още по-сладко е да се окажеш пред напълно непозната банда и до края на концерта да си на първи ред и да крещиш с пълно гърло. Последно ми се случи на Gevende.
В София искам да дойдат Nine Inch Nails (смее се). Ама няма как. Радвам се, че поне The Wall не ни подмина. Всъщност искам в България да идват повече групи и артисти от последното десетилетие. Не може вечно да си късаме дрехите на Red Hot и Prodigy.

КНИГИТЕ

Книгата на книгите е нещо в стил Майстора и Маргарита, Библията, Корана, Упанишадите, Ведите, Престъпление и наказание, диалозите на Платон и Малкият принц. Няма книга на книгите.
Сега чета четири книги едновременно. Не искам да казвам кои са, защото не ми харесват и мисля, че напоследък чета осъдително малко. Последно зверски се изкефих на Our Tragic Universe на Скарлет Томас и на Натюрморт с кълвач на Том Робинс, заради която от осем месеца косата ми е ярко червена.
Много ми говорят за Делюзията Бог. Ще я прочета.
Най-добре пише този, който най-добре чува. Автори с множество гласове в романите си. Иначе в моята библиотека по-голяма част заемат Уилям Уортън, Пол Остър, Буковски, Амели Нотомб, Хемингуей, Капоти, Кафка, Камю, Айзък Азимов, Бернар Вербер, Рей Бредбъри, Хулио Кортасар и т.н. класици на XX век предимно.

ТЕАТЪРЪТ

Ходя на театър постоянно, защото това е изкуството, което кара сърцето ми да тупти най-силно
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Любовният живот на съвременните роботи. Tender Napalm е личното ми откритие от пренаселения лондонски театрален живот. Невидими 1 и всичко, което VOX Populi правят, е неописуем с думи подвиг, който дълбоко ме развълнува и впечатли.
Обичам текстовете за театър на твърде много автори - съвременни и класици - от Шекспир и Чехов, до Мартин Макдона, Ясмина Реза и Иван Вирипаев. Вярвам обаче, че в българския театър трябва малко да се намали безкрайният омагьосан кръг на безопасното старо и да погледнем в съвремието - локално и глобално. Затова ще отбележа Праехидно, Завръщане във Витенберг, Гъдулката гори, Черен Петър, нещата на ghostdog, тандема Ани Васева - Боян Манчев, Мирослав Христов, Иван Димитров, Димитър Кабаков. Очаквам с нетърпение самостоятелния дебют на Стефан Иванов.
Последно гледах Осталгия.

ИЗЛОЖБИТЕ

Интересна ми е фотографията и сюрреалистичната живопис.
Последната изложба, на която бях, е в частната къща-галерия на пловдивския художник Анастас Константинов. Препоръчвам (кратки) Истории на Недялко Иванов-nechoart в DADA Cultural Bar до 20 февруари. И редовните посещения в галерия Ластици.
Любимият ми художник е Салвадор Дали.

Фотография Васил Танев