Хироаки Умеда

Хироаки Умеда излиза сам в центъра на гола сцена и почти не мърда оттам. В смисъл не се движи много наляво-надясно, иначе мърда доста - като вълна, електрически импулс, змия или каквото и да е друго, но не и като човек. Играе си като малко момче с блокчета Лего с три абсолютно равнопоставени в неговата координатна система стихии - собственото му тяло, светлината и звука. Изцикля всеки пърформанс сам - от неоновите светкавици през изтръгнатите от сърцето на машина звуци до най-малкото сгъване в ставите. И - ето това най-много му харесваме - неговите представления удрят право в корема, чисто физически. Ако по време на репетиция в някое движение случайно се прокрадне дори лек намек за скрит смисъл или послание, Хироаки Умеда моменталически го изритва. А всичко, което му е необходимо за спектакъла, се побира без усилие на най-обикновен лаптоп.

Вдъхновява се повече от фотографии на Дайдо Морияма и абстрактни платна на Герхард Рихтер, отколкото от работата на други хореографи и допреди няколко години не изпитва никаква нужда да включва други човешки елементи в шоуто. Едва през 2008-а бавно се пуска в дебрите на професията и поставя и с други танцьори.

За тазгодишния Sofia Dance Week (от 29 септември до 6 октомври) Хироаки Умеда идва с две от по-старите си соло парчета - Haptic и Adapting for Distortion, но преди това си разменихме няколко мейла.

Adapting for Distortion, фотография Anna van Kooij

Какъв ти беше проблемът с фотографията?
Беше ми невъзможно да отразявам обективно действителността, защото исках да съм вътре в нея - субективно и в реално време. Открих, че мога да го правя с танц.
Започваш на 20 - тоест ужасно стар, пък и с тяло, моделирано от десет години футбол. Не ти е било леко, нали?
Беше направо мъчително, докато се опитвах да напасна тялото си към някой от съществуващите стилове (пробва всичко от съвременен танц през хип-хоп, джаз и африкански танц до пантомима - б.а.). В крайна сметка се отказах от тази идея.

Подходът ти като артист е минималистичен, радикален, холистичен и май си малко вманиачен на тема контрол. Колко от тези епитети са верни и за личния ти живот?
Донякъде всичките - спектаклите са продължение на всекидневието ми.
Има ли движения, които мускулите ти мразят или отказват да изпълнят?
В танца винаги бягам от движения, които са разказвателни, илюстративни или натоварени със смисъл.

Haptic, фотография Anna van Kooij

Как най-добре си почива тялото ти?
Когато спи.
А съзнанието?
Докато тялото се движи.

На сцената създаваш перфектно балансирано пространство от светлина, звук и хореография. Как постигаш вътрешно спокойствие?
Като настройвам съзнанието и мислите си спрямо тялото, а не обратното.
В интервю от 2009-а казваш, че след пет години искаш да създадеш „танц без танцьор". Докъде си?
Стигнах до конкретна идея и открих начина как да стане. Засега съм на една трета от пътя.

Какви ги кроиш за следващите десетина години?
Следвам паралелно три посоки, които на финала ще се съберат в една. Като хореограф поставям нов проект - Superkinesis (който стъпва на биологичното понятие за „супериндивид" и се опитва да създаде общо движение от отделните движения на всички танцьори - б.а.). Като соло изпълнител искам да се фокусирам повече в експерименталния танц. Третата посока са инсталациите и аудио-визуалните пърформанси.

моменти от най-новото му представление - Holistic Strata

Соло или отборен играч си в живота?
Искам да съм най-добрият соло играч в отбора! Щастието не може да съществува в самота, но още търся кой е моят начин да бъда с някого.
Май трудно се живее с теб.
Много от приятелите ми казват, че съм супер досаден тип, с когото не се излиза на глава. Проблемът е, че никога не искам да живея с никого.

Как ще реагираш, ако лаптопът с всичко за представлението вътре, се загуби, счупи или го задигнат?
Първо, ще се опитам да не се разплача. После ще отида да си купя нов и ще си прехвърля цялата база данни от вкъщи през интернет.
Последното нещо, което те разсмя?
Когато се подхлъзнах и паднах на пода. Май това е много японско - да се смееш на незначителен трагичен инцидент.

Последното нещо, което те накара да извикаш „Уау!"?
Спомням си го визуално, но какво точно беше... съжалявам, не мога да се сетя.
И последното нещо, което те изплаши?
Когато с очите си видях един конски косъм (вид паразитен червей - б. а.) да излиза от богомолка. Напоследък нещо не си падам по насекомите, макар че като малък доста си играех с тях.

Хироаки Умеда излиза на Sofia Dance Week с Haptic и Adapting for Distortion
на 5 октомври (петък) в зала 1 на НДК от 20:00

Текст Елена Друмева / Фотография Shin Yamagata и Dominque Laulanne (снимките най-горе)