Ина Дамянова

Събужда ме моят лабрадор с каишка и чифт маратонки, които ми носи за разходка. Имам го от три години и всички ме бъзикат, че след като синът ми порасна, си взех куче - за да имам за кого да се грижа.
Не мърдам от вкъщи без колата си, но дано следващия път ви кажа, че не излизам без кънките си (смее се).

Закъснявам за всичко, а понякога дори забравям в кой ден ми е срещата. Слава Богу, още ми прощават.
Умирам от срам, когато синът ми се държи невъзпитано. На 18 е и прави някои неща, от които потъвам в земята, но се надявам да му мине. Засега съм го оставила на мира (смее се).

Непрекъснато си повтарям, че няма да е все така - правя го и в хубави, и в лоши моменти. Когато ми е добре, не се самозабравям; когато ми е кофти, знам, че всичко ще се оправи.
Идеалната вечер не е в България. Привличат ме Изтокът и екзотичните острови, но и една Италия би свършила работа. Последно бях в Рим и страшно ми хареса, чувствах се прекрасно. В Париж например не бих живяла, влизат ми в личното пространство и все ме блъскат там.

Обикалям из много заведения, особено откакто се занимавам с интериорен дизайн. Преди не излизах толкова, но на дърти години го правя по-често и с по-голям кеф (смее се).
Обикновено съм в Toba&Co, By the Way и в няколко закътани ресторантчета, които няма да ви издам. В последно време ми е приятно и в Отвъд алеята, зад шкафа на „Будапеща" 31.

Никога не танцувам на чалга, но (замисля се) човек никога не трябва да казва „никога" - не знам дали няма да се оженя за някой сърбин и да ми се наложи (смеем се всички).
Падам си по пътуването, червеното вино, френската и италианската кухня, сушито, спорта - ходя на йога, карам сърф и яздя коне. Много обичам да съм в планината, особено в Родопите - там е любимото ми място за изгубване.

Беше велико на феста Беглика тази година. Имаше добри банди и позитивни хора, направих неща, за които си мечтая от сума ти време - ходих на въже, на кокили, въртях огън и жонглирах с топки. Починах си добре - нищо не ми пречеше и не ме дразнеше.
В града най ме дразнят безучастието и страхът. Българинът е много страхлив, не смее да реагира и да застане зад собственото си мнение, да каже какво мисли, камо ли да защити някого на улицата. Страхът е най-вредното нещо в човека, тогава дори не е в състояние да обича.

Побеснявам, когато хората игнорират изкуството по време на криза, остават слепи и глухи за красивото и не чуват душата си. Затова през последните две години изгубих мотивация да работя и да показвам - имах чувството, че всички са останали без очи.
Майка ми често ми казва, че с мен не се излиза на глава и че съм си същия инат като преди.

Лесно скачам на бой, защото бързо ми пада пердето. Даже преди години се сбих съвсем истински с една пловдивска булка. Май беше надрусана, припозна се, нападна галеристката ми с юмруци и аз не издържах.
Бих се сбила с всеки, който изтезава по-слабите от него, особено животни. Тогава ставам неконтролируема - да посегнеш на животно е все едно да посегнеш на дете.

Не казвам на никого, когато ме боли. Не се оплаквам и крия проблемите си, не обичам да ме съжаляват. Знам, че не е най-добрият подход, но на този етап е така.
Не си позволявам да лъжа и гледам да съм максимално честна. Това ми е важно.

Заспивам на шум, никога в тишина. Имам някаква детска фобия и не гася напълно лампите, за да не ми се привиждат призраци. Като малка заспивах под масата - беше ми любимото нещо, което после се превърна в навик. Сега отнасям плувката и на нея, в компания (смеем се).

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Сексът и Лусия, обичам испанското кино. Обожавам и спектаклите на Пина Бауш, но за филма все още нямам време - малко съм се запуснала откъм кино напоследък.
Най-големият актьор за мен е Никълъс Кейдж - много си го обичам, както и Хавиер Бардем. А Мерил Стрийп ми е любимата женка.
Няма по-глупави от турските сериали - трябва да ги забранят, и то на момента.
Много се смеех на Чарли Чаплин като малка. Беше такова превиване, нищо друго не ми доставяше това удоволствие.
Планирам да видя Пина на Вим Вендерс, щом го препоръчвате.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам джаз, но не чист джаз, а този, в който има малко суинг и поп - както Паров Стелар например.
Луда съм по Джанис Джоплин, а синът ми ме отваря на банди като Куийнс ъф дъ Стоун Ейдж. Но нямам любима група, не обичам да съм крайна. Последно си харесах немците Козмо Козловски.
Най-добрият концерт, на който съм била, е този на Апокалиптика в Пловдив.
В София искам да дойдат Ю Ту, страшно бих се изкефила.

КНИГИТЕ
Обичам да чета поезия и често си изравям български автори. Това напоследък са Тома Марков, Елин Рахнев, Виргиния Захариева. Често си отварям и Хазарски речник на Милорад Павич - мога да я започна откъдето си поискам.
Много ми говорят за Изворът на Айн Ранд - наслушах се за нея и искам да проверя какво толкова й е хубавото.
Наскоро привърших Като гореща вода за шоколад на Лаура Ескивел.
Доста ме провокира синът ми Росен Карамфилов, поне като писане. Не че е моето дете, но стилът му истински ме изненада и съвсем скоро ще издаде първата си книга.

Фотографската изложба Отражения на Ина Дамянова е до 18 ноември (петък) в галерия София Прес, а една съвсем друга чакаме през март в Ракурси. Ина приема поръчки тук