Иван Димитров

От малък е с книга в ръка. В един момент решава да мине от другата страна и хваща домашната пишеща машина. Разбира се, не е доволен от първоначалните си опити, но пък вече се е пробвал на всяко жанрово равнище и сега се чувства еднакво удобно и в прозата, и в поезията, и в драматургията.

Доказателство, че Иван е човек и на литературата, и на театъра, е, че няма 30, а негова пиеса вече е поставена в Манхатън в рамките на нюйоркския фестивал hotINK. Там негов текст вижда сцена за първи път. За същия взима и награда за Нова българска драма на шуменския фестивал Друмеви театрални празници. Става въпрос за Очите на другите, чиято премиера в Народния театър е след два дни под режисурата на Марий Росен и с музиката на Константин Тимошенко.

На Иван му предстои и още една премиера - на втория му роман, носещ заглавието Софийски дует, който е готов за печат.

Събуждам се с черен чай с мляко и захар, кафе, чист зелен чай, чаена лъжица пчелен прашец в топла вода, спирулина.

Не мърдам от вкъщи без раницата си, обикновено натъпкана с няколко книги, един голям тефтер и един малък, често лаптоп, топки за жонглиране, фотоапарат и какво ли още не. Напоследък гърбът ми се бунтува срещу това положение.

Никога не закъснявам за... щях да кажа за интервю или фотосесия, но вече закъснях, така че ще замълча.

Все си повтарям, че трябва да следваш посоката, в която си се запътил, дори хората около теб да ти разправят, че трябва да обърнеш. Всичко зависи от гледната точка, така че това, което за един е отиване, за друг може да е връщане, и обратното.

Идеалната вечер е въпрос на настроение, с което трябва да се съобразиш, независимо дали приятелите ти казват: „Неделя вечер е, никъде не ми се мърда" или „Петък е, къде си?" Идеалната вечер е във възможността да кажеш: „Гледайте си работата (или някои други неща), отивам да пия, какво като е неделя!"; или да останеш насаме с някоя книга или филм, докато всички трещят някъде.

Беше велико, когато... винаги е велико, независимо дали го осъзнавам в момента, или не.

Дойде ми до гуша от това, че на всички им е дошло до гуша. Всички сме големи критикари на говорене, но ако ще говорите, че ви е дошло до гуша, направете нещо повече от това да говорите.

Под леглото ми има под. Факт, спя на матрак на земята.

Искам да остарея като Робърт Уилсън. Като човек на изкуството, за когото е по-важно какво прави, отколкото на колко години е. Който може да се види едновременно като старец и като дете от гледната точка на страничен наблюдател на средна възраст.

Заспивам на филм или с книга в ръка. Опитвам се да се отуча да заспивам на филми, не ми харесва, но съм клиничен случай. Заспивам на филми по което и време да ги гледам.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Кучешки зъб, който беше краен в приятния смисъл на думата.
Най-големият актьор за мен е този, който може да се отдава докрай на емоциите си и в същото време да не забравя да използва мозъка си. Има доста такива.
Харесвам режисьори като Ким Ки-Дук, братята Коен, Тери Гилиъм, Джим Джармуш... В тези изброявания обикновено човек се губи и след това се сеща за двайсетина, които е забравил да спомене, така че да кажем, че това са първите четири съвременни имена, които ми хрумнаха.
Няма по-глупав филм от продължението на продължението на продължението.
Много се смях на Седемте психопата на Макдона и Джанго без окови на Тарантино.
Планирам да видя поне няколко заглавия на София филм фест.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика без вокали, докато пиша. Но не съм от хората, които постоянно имат нужда от музика. Обичам да слушам звука на тротоарите, парковете, градския транспорт, десетки случайни разговори и увиснали по средата реплики.
Никога няма да ми омръзнат Morphine, Foltin, Nirvana.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са тези на Gogol Bordello на Sziget преди няколко години, първият Manu Chao в София, всяка Шкода от времената на О'Шипка, Foltin всеки път. Оратница. Май съм концертен човек, не обичам да ходя на партита. Ако ще е музика - най-добре да е музика на живо.
В София искам да дойдат Том Уейтс, Radiohead, Kaophonic Tribu.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите не е една. Може би е книгата сама по себе си.
Сега чета Бесове на Достоевски, No nature на Гари Снайдър, сборник с белгийска драматургия, Георги Рупчев, Никола Петров.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е колективно преживяване. Защото дори да отидеш на любима постановка пет пъти, никога не е същото. Защото е живо изкуство. Защото не само виждаш, че актьорът диша, а го усещаш.
Пиесите, които най-много са ме впечатли, са Кислород и Изкуството на сънуването на Вирипаев, Арабската нощ на Шимелпфениг, Самотата на памуковите полета на Колтес. Отново изброявам, ако ме питате другия месец, отговорът ще е различен.
Последно гледах Любовният живот на съвременните роботи.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев