Любомир Младенов

Няма да те лъжем, не е от най-приказливите. Но пък е от онези хора, които се изразяват по особен начин. През цялото време ти е интересно какво ще каже, защото си мери думите все едно има специално уважение към тях и не иска да ги изрича току-тъй.

Любомир е режисьор на Витоша, който ще открие тазгодишния София филм фест. Самият той все още не може да си даде сметка какво представлява филмът, защото го е гледал само с хората от екипа и не е имал възможност да го види през чужди очи.

Ние обаче го гледахме и ще ти кажем, че от Витоша ще придобиеш съвсем друго знание за това какво е планината, дето ти се мярка пред погледа ежедневно. Във филма я наричат „резерват", „оазис", „Ноев ковчег". И когато осмислиш какво точно ти казват героите (някои от които се качват на Черни връх по два пъти на ден), ще разбереш, че е точно така.

Хубавото на Витоша е, че не продава зелени послания с излишна патетика, а говори за природата такава, каквато е - без спецефекти и революционни техники на заснемане. Затова, когато един от героите във филма е застигнат от новината, че в популацията диви кози има две нови ярета, си сигурен, че щастието му е истинско.

Мислех си да стана художник. Завършил съм художествена гимназия. След това кандидатствах в Академията. Не ме приеха.
По-скоро на шега кандидатствах кинорежисура.
Бях много впечатлен каква пък е тая работа чак на последния кръг на изпитите, който представлява снимане на късо филмче. Но бях киноман, тоест не съм бил човек без отношение към всичко това.

Когато снимаш филм, имаш срокове и той трябва да се случи. А преди това рисувах някакви неща, които всъщност никой не иска от мен. Безкрайно във времето се отлагаха започнати картини.
В режисурата имаш дисциплина и резултат, който се появява много скоро, след като си тръгнал да го правиш. Тогава някакви неща си дойдоха на мястото.
През всички тези години рисувам и от време на време си казвам: „Абе, аз ще се махна от тази маймунска професия." (режисурата - б. а.)

Имам опит в нискобюджетни филми, където режисьорът наистина е зает с повече неща. В моя случай същите тези нискобюджетни филми са много просто измислени, така че да са възможни с малко пари.
В никакъв случай обаче не става въпрос за най-малкото съпротивление, защото това да измислиш филма така, че да е възможен с минимализиран екип, си е съвсем друго усилие.

Заобиколен съм от хора, които ме подкрепят. Даже на моменти мисля, че леко ме надценяват.
В един добър екип при всички положения става дума за съмишленици, хора, които бият в една точка.
Разпознаването със съучастниците е абсолютно инстинктивен процес. Съдбата ти предлага много възможности и просто се надушваш с този, с когото трябва.

Не правя компромиси - не защото е лошо, а защото, за да мога изобщо да върша някаква работа, трябва да ми е интересно.
Много ми се снима пълнометражен филм. Имам половин сценарий от няколко години, който трябва да седна и да довърша. Той е за една съвсем малка група хора, които са извън рамката. Лузъри, които се опитват да почнат от нулата.

Никога не работя без подострен молив. Обичам да пиша с моливи, освен това колекционирам.
Блокирам всеки ден по различно време, за малко.

Много е важно човек на моменти да се разтревожва и да се усъмнява в себе си и в мястото си в света.
Не може да се занимаваш с кино и да няма някакъв знак на равенство между твоята съдба и съдбата на това около теб. Няма как да не се тревожиш.

Протестите от лятото на Орлов мост ме развълнуваха, защото те не бяха просто за Витоша. Това бяха протести заради това, че се подменя смисълът на нормалните човешки взаимоотношения в демокрацията.
Протестиращите за Витоша в огромната си част бяха с абсолютно ясното съзнание какво правят. Това е и разликата между тях и сегашните протестиращи. Което не ги прави по-добрите протестиращи, защото сега протестът е много по-голям и всичко е много по-трудно.

Всеки ден се обърквам и аз в собствената си преценка какво е това, което се случва в държавата, но каквото и да кажем и както и да го кажем, е по-добре от някаква апатия и мрънкане.
Покрай смъртта на Пламен от Варна ми се ще просто да се помълчи, вместо да се натоварва с излишни патоси и смисли.

Живея с чувството, че съм бавен; че имам страшно да наваксвам; че страшно много неща съм отлагал.
Една идея за сценарий например идва абсолютно непредвидимо. Не упражнявам някаква практика, с която да я извикам. По-скоро е съжителство с идеи, повечето от които не си спомням даже откога са.

Опитвам се така да се занимавам с кино, че в него светът да се разкрива като някаква тайна, а не да формулирам и правя нещата плоски или по-лесни за възприемане. Ако това може да се нарече дълбоко, значи гледам да скачам в него.
Бил съм на няколко прожекции на мои филми, когато хората притихват по един радостен за мен начин. Имал съм чувството, че са се оказвали неподготвени за това, което виждат, а в същото време някак си го приемат. Филмът по-скоро ги изненадва и обезоръжава, без да ги отчуждава.

Радвам се, че първият ми пълнометражен филм Ловен парк се получи по начина, по който се получи. Правен е без пари, абсолютно обратно на правилата, а пък имаше своите зрители, а аз покрай това преодолях страха си от пълнометражния формат.
Рядко си мисля какво обичам. Просто го правя.

Ще ми се аз да бях заснел Осъденият на смърт избяга на Робер Бресон. И всъщност понякога ми се иска да съм кинорежисьор през 50-те години във Франция.

Витоша ще открие тазгодишния София филм фест на 7 март от 19:00 в зала 1 на НДК

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев