Мая Калчева и Теодора Бакърджиева

Ракетата носител на идеята за хранителна банка в България е фондация за общностно развитие ФОРА, в която преди шест години Марина Бракалова и нейният екип се захващат бримка по бримка, с магарешки инат и нежни ръце в железни ръкавици да свързват два привидно безкрайно раздалечени, а всъщност съвсем близки края на веригата. „Единият е светът на свръхзадоволяване, който създаваме и заради който всеки ден се самобичуваме. Другият е светът на гладния," казва Мая Калчева (на снимката вляво), която скача в проекта през 2009-а, а днес е изпълнителен директор на Българска хранителна банка. „Просто никога не сме си давали сметка, че толкова сложен проблем като бедността и глада може да бъде решен по толкова елементарен начин," допълва Теодора Бакърджиева, мениджър Развитие на мрежа хранителни програми и доброволци. Момичетата са точно две-трети от щатния екип на БХБ. Mалко по-късно в разговора ще влезе и техният логистичен координатор Петър Костов, а зад кадър ще останат десетките доброволци, без които хранителната банка би стояла с вързани ръце.

Откъде точно взимате, за да нахраните гладните?
Мая: От производителите и от търговците. Защото пазарните механизми предполагат свръхпроизводство, защото маркетингов закон е рафтовете винаги да са пълни догоре, макар от самото начало да знаеш, че няма да продадеш цялото количество. И колкото и да оптимизираш, реално всеки произвежда и зарежда малко повече.

Какво се случва с тази свръхпроизведена храна, ако не застанете вие на пътя й?
Мая: Изхвърля се. Всички сме виждали контейнерите зад магазините. Мен ме гонеха в квартала да не ги снимам, защото принципно е забранено просто така да стовариш стоката в кофата за боклук. Киселото мляко, да кажем, по предписание трябва да се изсипва от пластмасовите кофички, кофичките да се дават за рециклиране, а млякото да се гори в екарисаж, понеже е продукт от животински произход. В България няма такава камера за изгаряне на млечни продукти и всичко отива в канала. А това е много силен токсин.
Теди: Или, от опита, който производители са споделяли с нас, знаем, че някои реализират дарения сами.
Мая: Наш партньор например наема служител, чиято задача е единствено да организира даренията на свръхпродукция и през годините са си създали списък от стотина организации, с които общуват в такива случаи. Обаче какво се получава?

Какво се получава?
Мая: Следната аномалия: Производител на шоколадови изделия има бонбони с изтичащ срок, пресипва ги в найлонови торбички и ги дарява на център за хора с увреждания. Един, два, три, пет чувала. Представете си 100-литрови чували, пълни с шоколадови бонбони, които се озовават в център за 30 човека. Те не могат да ги изконсумират. Отделно, за много от тях шоколадът е вреден. От центъра започват да раздават на придружителите, на техните семейства, приятели и накрая храната пак се хвърля. Или пък десет палета компоти се даряват на дом за бебета, които не ядат компоти...
Теди: Реално в процеса на подготовка и проучвания всички споделиха точно това - имаме нужда от една организация, която да върши цялата работа, за да стига храната до правилните хора в правилните количества. Още повече, че често срокът на годност е кратък, а производителите нямат капацитет да реагират толкова бързо или им коства доста повече, отколкото на нас.

Къде ви е силата?
Теди: Не знам дали заради моя инженерен бекграунд (завършила е силова електроника, но не е практикувала нито ден - б.а.), но имам усещането, че силата ми е в мрежуването (смеят се).
Мая: Да мотивирам и да запалвам хората да участват, да привличам нови лица, нови умове, които да ни помагат и да ни правят по-силни. Да превръщам идеите в реално работеща система. И да виждам възможности там, където другите виждат проблеми.

Дай пример за такава възможност, която е под носа ни?
Мая: Ето, ходихме на тържището и там ни казват "Леле, миналата година един тир с чушки..."
Теди: „...всички ревахме!"
Мая: На тия чушки товарителницата им е с един тон повече от реалния товар и това ги прави нелегални. Цялото количество се конфискува и до момента единственият начин на държавата да управлява тази храна, беше да я унищожи. За което също си има процедури - не може да я изхвърлиш преди да е станала невъзможна за човешка консумация. И тоя тир чушки те са ги смляли до една.

Колко често се случват подобни инциденти?
Мая: По даренията, които получаваме - поне веднъж-два пъти месечно.
Петър: По-често се случва да има транспортни дефекти. Стоката си е съвсем читава, обаче я опаковката се е намачкала, я етикетите са се разкъсали...
Мая: ...или в някое пале един буркан се разлива, омазва всички останали и те стават непродаваеми, защото никой няма да си купи лепкав, мазен и гаден буркан.
Теди: Или пък на поточната линия нещо се е случило и машината не пълни пакетите догоре. Колкото и малка да е разликата, този боб или ориз вече не може да се продава, защото грамажът не отговаря на етикета.

Мая: Всичко това са възможности за Хранителна банка. Дарители могат да бъдат и транспортните фирми, митниците, застрахователите, борсите, фермите, контролните органи, които са конфискували примерно онези чушки. Засега работим на първа скорост - от средата на юни сме раздали 57 тона храна и имаме капацитет да поемаме повече, отколкото получаваме. Бих призовала повече да ни търсят.

Защо според вас още не са ви заринали до ушите със заявки?
Теди: Проблемът е, че в момента освен добрата воля, няма кой знае какво друго да ги накара.
Мая: Няма почти никакъв допълнителен стимул за дарителите. Но проблемът не е само законодателен, а и в нагласата. Сега имаме пробив с ДДС-то на дарителските SMS-и - излезе инструкция от Министерство на финансите, според която те не трябва да се третират като търговски сделки, тоест върху тях не се налага ДДС. Обаче операторите не искат да прилагат инструкцията, защото тя им усложнява счетоводството. Ето проблем на нагласа и на разбиране. (пауза) Ще ви разкажа една история, това е алтруистичната част от мен...

Слушаме.
Мая: Казват, че ако един човек раздава светлината и я дари на двама души в своя живот, те дадат на още двама и те на още двама - светлината ще обиколи света за едно поколение. Ако ние го направим в България, може би за по-малко от три години това добро ще промени средата. Ако всеки от нас прави една стъпка повече, едно нещо повече през деня или дори през седмицата си, ефектът ще е поразителен.
Теди: То цялата тази наша работа е страхотно лавинообразна и аз се удивявам как с всеки изминал ден - буквално, не преувеличавам, се появяват нови и нови съмишленици.
Мая: Имаме достатъчно от времето си, от парите си, от способностите си - от всичко имаме достатъчно и нищо не ни пречи, наистина, да променим нашия микросвят, който пък да промени макросвета.

Колко доброволци работят с вас и откъде успяват да извадят два свободни часа?
Мая: Пет-шест ни помагат регулярно, около 30-35 са участвали в акции. Някои са студенти, ученици, майки, но има и работещи...
Теди: ...които идват от офиса и си преобуват обувките в стаичката на бодигарда.
Мая: Рекламната агенция, пиарът, счетоводната ни къща, юристите, телекомът, който ни осигурява интернет - всички реално са доброволци и ни предоставят про боно своите услуги.
Теди: Тоест, можете да дарите не само физическия си труд.

В коя акция беше най-шеметният екшън?
Теди: С телешкото месо май? В рамките на няколко часа през нощта трябваше да организираме доброволци, за да се отзоват рано сутринта и да помогнат за пакетирането. Аз много се притеснявах тогава - ако не съумеем да намерим хора и да подготвим месото навреме, какво реално ще се случи с него? Просто си представях как, изпуснем ли дори една малка брънка, цялото доверие може да рухне и всичко да отиде по дяволите, заедно с телешкото - веднъж спасено, пък после загубено. Тогава осъзнах колко е трудно наистина да се работи с толкова бързи темпове и да се осигурява надеждна подкрепа.

Коя е най-голямата ви победа до момента?
Теди: Това, че най-накрая Хранителна банка реално се случва. Моята мечта още от 2006-а е да разкарвам с баничарката дарени храни (смее се) и усещам как аха-аха, ей-сега ще я постигна.
Петър: Ама, моля ти се, веднага ти давам ключовете от колата!
Мая: Моето лично удовлетворение е като се огледам, да видя хора, с които вероятно не би ми се наложило да общувам по друг повод, хора, с които сме от съвсем различен произход, история, цели и желания, обаче ни обединява една идея. И така движим заедно. А най-голямата победа, естествено, предстои.

Докъде искате да изведете Българска хранителна банка?
Мая: Искаме да я направим надеждна организация с национално покритие и голям ежедневен оборот на стоки, хора, пари. Хем да бъде професионално управлявана и да има проследимост във всяка процедура, хем да има сърце и душа.

Какви кошмари сънувате?
Мая: Аз сънувам празен склад. Или как идвам тука, а хората ги няма, телефоните не звънят, на никого не мога да се обадя и нищо не мога да направя.
Теди: Моите кошмари, когато имам време за тях (смее се) - защото освен че работя, все още се стремя и активно да си гледам бебето - та, когато ми остане време да сънувам, обикновено е свързано с нещо, което трябва бързо да се свърши, да не се изпусне! И се събуждам по-скоро с усещане, че съм притисната от срокове, отколкото отпочинала.
Петър: Аз се притеснявам да не засънувам господин Симеон Дянков, който се опъва да направи данъчни облекчения за дарителите.

Кажете сега по една лична мечта. Без хранителни банки.
Петър: Аз искам да отида в Космоса. Сериозно, обичам да гледам небето и винаги се чудя - сега като тук е светло, горе какво е?
Теди: Моята мечта е съвсем простичка - следващото лято да пътешестваме с моя син, вече проходил, и семейството ми с кемпер.
Мая: Аз пък си мечтая да започна нещо ново в живота си, свързано с училище. Образователната система ми е слабост и желание отдавна.

Ще напускаш Българска хранителна банка?!?
Мая: Не, аз сега започвам. Другото е хоби - там мога да не участвам физически. Обаче искам ново образование! Училище без класни стаи и без назидателен тон, в което учим децата да мислят, а не да изпълняват. Деца, които да бъдат съпричастни към това, което се случва, деца, които да имат житейски опит, а не наизустени думи...
Виждаш ли се след някоя и друга година като кмет, министър-председател, президент? Щото ние така те виждаме...
Теди: (скандира) Ма-я прези-дент! Ма-я...
Мая: Виждам се като градинар с широкопола шапка, лозарски ножици и едни прекрасни цъфтящи цветя.

За какво друго не ви остава време?
Теди: Да взема най-накрая да си ушия роклята, която от една година е на карфици. Обичам да се занимавам с платове, конци, прежди и имам няколко започнати рокли, блузи, търлъци, шапки...
Мая: Опа, ето, on the side ще развиваме тоя бизнес!
Теди: ...и шалове. Роклята конкретно е цикламена, пъстра и създава страхотно настроение. Виждам я как всъщност прави компания на чаша червено вино.
Мая: Аз отдавна искам да подновя ученето на испански и изобщо латино културата ми е много любима. Също, дълги години свирих на флейта и искам да подновя и това. Музиката ми липсва.
Теди: Мая, ти ме изненадваш всеки ден. Тя е скачала с парашут, моля ви се, сега и флейта...
Мая: Аз съм късогледа и пея в хора!
Теди: Ти си определено не три в едно, ами десет в едно - невероятно добра комбинация.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев