Оля Стоянова и Живко Джаков

Пътеводител на дивите места е първата им съвместна книга и шестата поред в биографията на Оля Стоянова, която неотдавна се разписа и при нас - в рубриката ни Други истории. Живко Джаков пък завършва География и Операторско майсторство в Софийския, след което дълго работи в разни телевизии, но му писва да търчи с камерата след журналисти, които не знаят какво искат. После минава и през няколко по-технически длъжности като режисьор на пулт и монтажист, а сега здраво е хванал фотоапарата и разчита главно на него. Междувременно е доброволец в Планинската спасителна служба към Червения кръст.

Кажете - как започна всичко?
Оля: Запознахме се преди 15 години на връх Мургаш, Живко беше метеорологичен наблюдател и се качих горе с едни приятели. Той и до днес се шегува, че всъщност съм си харесала върха (поглежда го и се усмихва).

А не него!?
Оля: По-точно - в комбинация с върха.
Живко: Горе е много красиво, въпреки че е най-ветровитата точка у нас. Три години и половина работих на Мургаш и от там са ни едни от най-хубавите спомени с Оля.
Оля: Да (замечтано). Гледката е към Витоша, Рила и част от Родопите.
Живко: Вижда се една трета от България.
Оля: И нищо няма значение - препускат стада с подивели коне, мирише на мащерка, а преди правех чай само с билките, които обирах наоколо. Едни приятели казаха, че им действал като любовно биле, и май още са заедно.

Кои са любимите ви места - първите три, да речем?
Оля: Моите са Мургаш, Карлуково и средновековната църква „Св. Йоан Летни" над язовир Пчелина.
Живко: А моите са Мургаш, Карлуково...
Оля: Еее (прави се на възмутена).
Живко: Съжалявам много, но нещата съвпадат (смее се). От църквата обаче по на сърце ми е храм-кладенецът в село Гърло до Радомир.
Оля: Да, това е най-старият каменен градеж по нашите земи, датира от XII в. пр.н.е. и няма аналог в България.

Откъде тази любов към пътуванията?
Живко: Не знам, откакто сме заедно, все обикаляме.
Това ли едно от нещата, които ви свързват?
Оля: Определено.

А къде се разделят пътищата ви?
Оля: Май всичко правим заедно (поглежда виновно към Живко), даже го водя на литературни четения, въпреки че му е кошмарно.

Какви други жертви правиш заради Оля?
Живко: Чак пък жертви (замисля се), по-скоро и двамата се съобразяваме предимно с децата.
Оля: Заради тях напоследък избираме и по-леки маршрути.

Те винаги ли са с вас?
Оля: Напоследък по-рядко. Скоро направихме репортаж за едни скални графити около село Царевец и добре че не ги взехме, защото мястото се оказа доста диво. Живко пък го ухапа пепелянка и лежа шест дни в болница.

Какво е усещането?
Живко: А, не е страшно, все едно те е ужилила пчела - не видях нещо да изхвърча от ръката ми и така разбрах, че е била змия.

Това ли е най-дивото място, на което сте били?
Живко: О, не, каньонът Южен Джендем е най-страшен.
Оля: На турски джендем означава „ад". Иначе се намира в Централна Стара планина и се минава за три дни, но мястото е много усойно, спускаш се с едни въжета и обратен път няма.
Живко: Отскоро покрай него минава и еко пътека - Бялата река, която обаче показва само долната му част и не се вижда за какво точно става въпрос. Въпреки това си заслужава да се види.

Пчелина

Обикновено как пътувате?
Оля: Преди много ни вървеше на стоп, но сега сме с колата.
Живко: Возили сме се на военен влекач с танк, на тир, пълен с дини, шофьорът даже ми предложи аз да карам, и при министър от служебното правителство на Стефан Софиянски.
Оля: А спомняш ли си как пристигна на мотопед в Созопол?
Живко: Да, ти ме чакаше там, беше забавно (смее се).

Ползвате ли пътеводител?
Оля: По принцип - да, но досега не сме открили добра карта на България.

Без какво не тръгвате на път?
Живко: Без фотоапарат и големи обувки. Ако тогава змията ме беше ухапала по крака, а не по ръката, въобще нямаше да разбера, и пепелянката сигурно щеше да си счупи зъбите.
Оля: Взимаме и късо въже, мръсни дрехи за пещерите, фенери.

Докъде бихте стигнали?
Оля: Имаме планове за Монголия, както и за един вулкан на 6000 м надморска височина в Иран, но по-нататък, защото децата още са малки и не можем да ги вземем с нас. Освен това, щом се отдалечим от тях за два-три дни, вдигат бунт.
Живко: В общи линии, няма място на Земята, до което човек не може да стигне; в това отношение и двамата не признаваме граници.

Карлуково (Фотография личен архив)

Как открихте дивите места в пътеводителя?
Оля: От години се катерим, ходим по пещерите и по-непознатите места. Заобиколени сме от хора със същите интереси и преди разбирахме за тях от уста на уста, сега - и от интернет, а някои сме ги открили наистина с подушване.

Кое например?
Живко: Родопското село Господинци, в което половината от местните са мюсюлмани, а останалите - християни, и нямат никакви етнически проблеми. Всички заедно са ремонтирали и джамията, и църквата.
Оля: Когато пристигнахме там, първото нещо, което видях, бяха двегодишни дечица, забулени и облечени в шалвар; помислих си, че съм попаднала на друга планета.
Живко: От селото продължихме, но не по централния път, а през планината и открихме три каньона, с едни невероятни напоителни съоръжения като римски виадукти, които напояваха градинки от два на три метра.
Оля: Излязохме от каньоните, натоварени като магарета - с килограми домати от хората, които срещнахме по пътя. Опиташ ли се да ги върнеш, не става.

Другаде посрещали ли са ви така топло?
Оля: Чак толкова - не. В Господинци трябваше да воюваме, за да спим на палатка, а не в някоя къща.

Бихте ли живели в друга страна?
Оля: Не, ще ми липсва усещането, че не мога за половин час да отида до скалите на Лакатник или да обиколя нашите си места. Но бих останала за два-три месеца в Истанбул.
Живко: Определено бих отишъл навсякъде, но за няколко месеца.

А къде не бихте се върнали?
Оля: В Германия (без да се замисля). Много ми е подредено там, предпочитам по-неопитомените пейзажи като Балканите.
Живко: И аз така, не харесвам Лондон например, но няма да откажа Шотландия.

В момента над какво работите?
Живко: Над втората част от пътеводителя.
Оля: И почти сме готови.

Сега накъде?
Живко: Отиваме при децата, но първо ще минем през едни приятели, за да им кажем „здрасти", че не сме се виждали от много време.

Пътеводител на дивите места е в по-добрите книжарници и струва само 20 лв.,
издава Жанет 45