Sun-J от Asian Dub Foundation

Тази година се навършват две десетилетия от появата на изумителните Asian Dub Foundation. Макар че бяха официално основани през 1993-та, класическият и най-силен състав на групата бе оформен две години по-късно. Именно тогава се присъедини Sun-J, който познаваше Dr Das и Chandrasonic още от края на 80-те.

Най-силният период - като творчество и като популярност - за ADF бе 1997-2003, когато бяха може би най-експлозивно брилянтната концертна група на планетата. Боби Гилеспи от Primal Scream (които помогнаха сериозно за пробива на ADF, взимайки ги на голямо турне) по едно време говореше, че по-яко нещо не е гледал никога.

Макар техният пик в родната им Великобритания отдавна да премина, ADF продължават да бъдат основна атракция по летните фестивали, във Франция ги боготворят, а последните им два албума върнаха малко от стария хъс и драйв, който навремето ги правеше най-разбиващата лайв машина на света.

Първият им концерт в България през 2001-ва беше възпламенително величествен, а в края на тази седмица някои от тях отново идват насам, този път като Asian Dub Foundation Soundsystem. Затова решихме да си поговорим с винаги позитивния Sun-J за това и онова, без да задълбаваме прекалено с въпроси на тема политика, глобализация и т.н., с които ADF редовно са бомбардирани.

Сутрин ставам с BBC Radio 4.
Не мърдам от къщи без ключове.

Никога не закъснявам за записи в студио.
Умирам от срам, когато видя стари мои снимки от гимназията, когато носех чарлстони и нелепи обувки с платформи.
Винаги си казвам, че трябва да бъда позитивен и съсредоточен.

Идеалната вечер се получава, когато съм заедно с приятели. Ходим в нови клубове, намирам им бекстейдж пропуски за концерти. Обичам и да диджействам, да танцувам цяла нощ и после да се будя без махмурлук. Да прекарвам време с дъщеря си Лола и със съпругата ми Софи. Да готвя страхотно къри за семейството и любимите хора.

Обикновена съм в студиото, което сам си построих и звукоизолирах. Отне ми почти седем години да изкъртя гаража и да го превърна в студио. Все не му се вижда края, но сега съм почти 90% готов и щастлив. Постоянно се опитвам да подобрявам звука и условията.

Често ходя в Paradise Bar в лондонския квартал Ладброук Гроув. Живях там пет години и още наминавам, защото е много готино място. Но ходя само в сряда - тогава има вечер, наречена Island Experiment - отворен микрофон и свободни джем сешъни. Там гледам соловия проект на нашия басист Мартин - BAT 37.

Никога не танцувам на ABBA, малоумна поп музика или габба хардкор техно.
Много съм запален по Logic Pro 9.
Беше велико, когато не трябваше да изплащам къща, сметки или училищни такси. А и когато беше евтино да се живее в Лондон и с ADF по цял ден и нощ бачкахме върху парчетата.

Влизам в огъня заради повечето хора, с изключение на диктатори, фашисти и мастити банкери.
Писна ми да гледам новините и медийната пропаганда по актуалните въпроси.
Не казвам на никого, че е грозен или несъвършен.

Страшно се изложих, когато бяхме на турне с Primal Scream. Бях на 25 и една вечер отидох в гримьорната им след шоуто. Не бях свикнал да пия алкохол - със сигурност не колкото тях - и така се надрах, че оповръщах всичко. На тях им се стори ужасно забавно, но аз знаех, че съм се изложил - което обикновено се случва, когато човек пие алкохол...

Майка ми винаги ми повтаря да ям много куркума, да се наспивам добре и да се трудя усилено.
Бих скочил на бой, за да защитя бездомните, по-слабите или жени и деца, подложени на тормоз.
Не бих убил заради никого. Не вярвам в отнемането на човешкия живот.

Никога не си позволявам да се ядосвам за това какво е трябвало или не е трябвало да направя. Животът е пътешествие, следваме много и различни пътеки. Не сме съвършени. Понякога, като по-млади, тръгваме в погрешна посока или взимаме лоши решения, но това е част от цикъла на живота.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах, беше Bomb It на Джон Райс, разказващ историята на графити и уличното изкуство. Също и Something from Nothing: The Art of Rap, режисиран от Ice-T и Анди Бейбът.
Любимият ми актьор е Акшай Кумар.
Харесвам режисьори като Матю Касовиц и Рамеш Сипи.
Много се смях, когато гледах Круд 3D с дъщеря ми Лола.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Liquid Beat Radio show или ново дъбплейт реге, също и дъбстеп.
Либими са ми Public Enemy и Ник Дрейк.
Най-готиният концерт, който съм гледал, е Screamadelica Live на Primal Scream.
Бих искал да гледам на живо Prince и Parliament.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е Бхагавад гита.
В момента чета книга на проф. Рамачандран и Сандра Блейксли за човешката природа и устройството на мозъка.
Много ми говорят за Narcopolis на Джийт Таил.
Най-добрият писател е Арундати Рой, автор на Богът на дребните неща.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересувам се от фотография, изящни изкуства и скулптура; от стрийт арт, инсталации и скулптурите на Mutoid Waste.
Последната изложба, която посетих, беше на Чарли Макфарли.
Любимият ми артист е Лени Лий.

Текст Насо Русков