Тони

Албумът на Тони Прераждане е от златните години на родния поп, когато заради артисти като нея повярвахме, че българската музика е сила. Но Тони вярва, че ще дойде момент, в който ще сме още по-удовлетворени: „Не ми се иска да мечтая за това, което сме изживявали. Иска ми се да ни се случват още по-хубави неща."

И усилено работи в посока на хубавите неща. Като съвместното й парче с Рут „Break of Day" - второто, което Тони дарява на фондацията И аз мога. А то е само част от новото начало. Защото предстоят проекти, за които и самата тя няма търпение.

Как реши да дариш „How Long?" и „Break of Day" на И аз мога?

Беше съвсем нормално, а и това е един хубав начин да се каже на обществото, че има проблеми в тази държава, особено такива, свързани с децата в неравностойно положение.
А как се стигна до дуета с Рут?
Оригиналът на „Break of Day" като идея е отпреди четири-пет години и оттогава го изпълнявам. Малко преди лятото Нели от фондацията, която много харесва песента, ми предложи да я запиша заедно с Рут, а тя е суперталантлива млада изпълнителка. Светльо Къслев направи новия аранжимент и тотално промени парчето. После го записахме бързо, леко и приятно. Видеото също стана нетрадиционно. Беше ми любопитно да работя с този екип - Адриана Янкулова (режисьор) и Петко Лунгов (оператор). Идеята е тяхна. А Мила Атева предостави ателието си, което е много подходящо за концепцията на клипа. В YouTube парчето за два дни събра 5000 гледания.

Има ли нов албум на хоризонта?
Да. С Краси Тодоров от D2 преди две години стартирахме един негов проект, който включва преработките на всички песни от Прераждане, но и нови неща. По време на Прераждане не се престрашавах да пиша. Но някъде 2005-2006-а започнаха да ми идват хрумки за музика, а и си припомних малко от акустичната китара, на която съм свирила като дете. Това беше прелюдията към песните, които написах. Когато имаш инструмент до себе си, е по-лесно.

Искам да продължа да работя със Светльо Къслев в тази тотално различна посока по отношение на аранжиментите. Говорили сме за смесване на поп с новите тенденции в музиката като хаус, хип хоп.

С какво друго се занимаваш в последно време?
Преди 13-14 години започнах да озвучавам песничките към анимации и продължавам да го правя. Много ми харесва. Даже понякога ми е по-забавно, отколкото да съм на сцената. В студиото като че ли потенциалът излиза наяве повече, защото изискванията към мен са по-разнообразни. В анимациите съм правила хип хоп, рок, соул, фънк... каквото се сетиш.

И все пак... Коя е първата ти любов - танците или пеенето?

Танците. За съжаление хората, които харесват моята музика, може би не знаят тези ми качества. Точно затова искам в новия ми проект да се видят и те. А музиката - без нея не мога да живея. Ако тя липсва, и аз сигурно ще липсвам.
А ти каква музика слушаш?
Всякаква. Емели Санде е изпълнителка, която в последно време ми харесва, като музика и текстове, и ме вдъхновява. Допада ми и Джеймс Артър - като мъжки тембър.

Как си почиваш?
Като си чета нещо или гледам хубаво филмче. Наскоро ми подариха книгата на Чавдар Търгохов Inbox (19) - пълна е с послания, призоваващи да се наслаждаваме на всеки миг от живота, дори и на дребните детайли.

Аватар е филм, който ми направи силно впечатление и ме накара да се замисля. А наскоро гледах отново Аз, роботът и чух една реплика по друг начин: „Всеки един лично трябва да открие своята съдба, защото нали това означава да бъдеш свободен."

Остава ли ти време да ходиш на разни градски събития - театър, изложби...

Честно казано, излязох от доста тежък период и последните осем-девет месеца се съживявам от него. Две години и половина бях по болници. Неприятна тема. Беше тежко и не ми е било нито до театри, нито до галерии.
Кое ти даваше сили през този период?
Вярата ми в Бог и моя приятелка, която беше през цялото време до мен и ми помагаше.
Винаги ли си била вярваща?
Не. Някъде 2007-а това се засили в мен като любопитство, въпроси. Но искрената вяра в Бог е съвсем различно нещо от религията. Тя прави за теб Бог недостижим, а истинската, простичката вяра е тази, която те доближава до него като приятел. Това е моята вяра.

Как се виждаш след десет години?
Искам да имам свое семейство и да продължавам да творя, да пея, да работя с хубав екип и моята музика да докосва много човешки души. Нали това е същността на цялото творчество.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев