Венци Диков

Трудно ни е да кажем с една дума кой точно е той. Не е метъл, нито е от Левски, а още по-малко - от ЦСКА. Затова ще опитаме с три - много наш човек. Преди всичко обаче Венци Диков е човек на изкуството - млад мъж, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си. Загрижен е за планетата и опитва да живее в хармония с нея и със себе си. Приема се такъв, какъвто е. Разделя боклука си, компостира, отглежда зеленчуци, вегетарианец е от години. Тия дни направи и изложбата Лабиринт в Червената къща (живопис, рисунки, фотография и колаж), която е там до края на февруари и която е поводът ни най-накрая да се видим като хората. Срещнахме се по време на репетиция за аудиовизуалния експеримент Макростанция, чиято звукова среда също е негова, а визията - на Спартак Йорданов и Ралица Тонева. Ето какво стана.

Познаваме се от 200 години, но като истински добри приятели се виждаме рядко. Каква еволюция претърпя дългокосият юноша по пътя до днешния Венци?
Ами, като започнем с това, че косата оредя (смее се). Не знам, с много общ въпрос ме започвате...

Добре тогава. В Wikipedia пише за теб, че се стремиш към синкретизъм - нещо, което е видно в творчеството ти и в начина, по който го поднасяш...
...Да?
Е?
Не знам кой я е писал, но, да, наистина се стремя към синкретизъм. Или поне се преструвам, за да оправдая хаоса. В изложбата Лабиринт например има и картини, и скулптура, и инсталация. На едното видео се вижда и ателието ми, изследвано с челник от 20 см разстояние - аз пълзя и заснемам детайлите, така че вместо да влезеш в галерия със закачени картини и отегчена лелка в единия й край, нахлуваш в ателието ми, в главата ми, в идеите ми. Все едно проникваш в пещера.

Ти сега какъв си - повече художник или повече музикант?
Като усещане - повече музикант. Като реализация - повече художник. Но нещата почват да се изравняват и нищо чудно да се обърнат. Преди смятах, че трябва да избера, да си подредя живота, но в крайна сметка не съм адвокат или доктор. Ако си човек на изкуствата, не можеш да си толкова подреден; от терзанията се раждат идеите.

На колко инструмента свириш?
Официално - на класическа китара. Аз съм класически китарист, миналата година взех и магистратура в Музикалната академия, преди това учих в Мюнстер. Кавала го поовладях в последните години, пианото - също. Но те само обогатяват това, което искам да кажа.

Какво те вдъхновява, как се стимулираш?
Понякога нищо - просто съм си вдъхновен. Друг път ми трябва външна тръпка, достатъчна е и една разходка из центъра. Или просто гледам новините, какво става по света. И ако се чувствам част от тези процеси, тогава нещата тръгват. В днешно време хората очакват да си социално ангажиран, да пращаш послание. И понякога, като предложиш емоционално, неосъзнато изкуство, не го приемат.

Ти влияеш ли се от това, което се търси в момента?
Неминуемо. Но въпросът е не да вземеш новите течения наготово, а да ги интегрираш с твои си неща. Новите медии са страхотно нещо, разширяват ти полето на действие. Можеш да нарисуваш нещо, да го завъртиш, да го снимаш отгоре, да го покажеш като видео, да му сложиш и аудио, театрален елемент да добавиш - това е синкретизъм. А той ужасно ми се услажда, тепърва ще се развилнея в тази насока! Обаче първоизточникът е някакво необяснимо вдъхновение - ти се connect-ваш към нещо и то тече през теб.

Силно съпричастен си към екологичната тематика например.
На приливи и отливи е. Това, че участвам в уличните протести, не ме прави еколог. По-съпричастен съм на идейно ниво, отколкото на дейно. Разделям си боклука, компостирам, отглеждам зеленчуци, гледам да не купувам продукти на големите корпорации, вегетарианец съм от десет години. Мисля, че човек трябва да върви в тази посока, но без ексцесии.

Като какъв се определяш, или всячески бягаш от определенията?
Не съм бил метъл, не съм от Левски, нито от ЦСКА. Приемам се такъв, какъвто съм, което е много ценно. Когато се примирих, че не трябва да съм някакъв, работата се избистри от само себе си. Като се успокоиш, нещата се наместват.

Модерен или старомоден си?
На прага съм да изляза от архаичността си и да вляза ако не в ХХI, то поне в ХХ век. Защото винаги съм се възприемал като адски старомоден. Но стигнах дотам, че вече използвам лаптоп за изкуство, което допреди две години беше нещо нечувано за мен. Много модерен едва ли ще стана, но като че ли почнах да влизам в час.

Къде може да те срещне човек?
Кафе пия в Onda, където слушам приятна музика, проверявам си пощата или чета книжка. Вечер се отбивам в Арт хостела, а до края на изложбата ще ме срещнете и тук (Червената къща - б.р.). Както и в ателието ми, което напоследък е все повече място за срещи.

Какво ти липсва в София?
Пъстрота. Хора с блясък в очите, добре облечени, с идеи. Липсват ми и още заведения, магазини, галерии - тези, които ги има, не са ми достатъчно.

Защо си тук тогава?
И аз това се питам. Стоя, защото съм тукашен. Мисля, че ми предстоят пътувания. Не, не емиграция, а малко тук, малко там. Опитвам се да ги вържа с творчески проекти и да ги осмисля с някаква финансова възвръщаемост, иначе няма как.

Може ли да се живее от изкуство?
Аз от това живея. Все повече елиминирам нещата, които не са точно изкуство, като уроците ми по китара например. Иначе съм неискрен към себе си, усещам, че си пропилявам времето, енергията, живота. Има начини да се изкарват пари и с творчество, просто трябва да намериш пролуките. Музикант къща храни, дори и в България. И то експериментален музикант, а не в група, която свири кавъри.

Кое ти е забавно?
Всичко е забавно, стига да е импровизация. Луи дьо Фюнес ми е много забавен, защото много импровизира. Трябва да има креативен елемент.
Какво те дразни?
Когато хората имат по-различна гледна точка от моята. Но опитвам да преодолявам дразненията.

Какъв е този камък върху синтезатора ти?
Колекционирам камъни. Отнякъде съм го довлякъл, но понеже сме на червена светлина, не мога да ти кажа откъде е. Не разбирам от минералогия, пълен лаик съм, но ги събирам. Вкъщи е пълно с камъни, а този специално ми служи да затисна даден клавиш, ако искам да стои натиснат.

В картините си имаш едни чудесни животни, които често не принадлежат към животинските видове. Откъде се взимат те?
Някакви прояви на подсъзнанието ми. Но все повече рисувам хора. Животните са по-ведрата ми страна, хората - по-мрачната.

Добре, да се върнем към началото. Каква еволюция претърпя в последните...
...Колко?
Петнайсет години?
Учих, търсих себе си, после пак търсих себе си. Живях малко в чужбина, запознах се с всевъзможни хора. Смениха се много неща, ако щете и връзки. Пробвах, пробвах, имах тегави периоди. Исках някои работи да се случат, но те не се случваха и ми беше криво. Но вече съм над всичко това, приемам, че просто не е бил моментът. Преди бях склонен да блъскам по заключени врати, вместо да отворя отключените.

Нещо друго искаш ли да кажеш от нашия сайт?
От известно време ми се върти в главата, че май имам нужда от нещо като мениджър, импресарио. И офертирам сульо и пульо - да се пробва, ей така, между другото. Така че ако някой проявява интерес...

Изложбата Лабиринт е в Червената къща до края на февруари

Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев