Виктор Троянов

Виктор Троянов е ходил на лятна студентска бригада в Аляска и на Антарктида като техническо лице с двайстата българска експедиция, но не си вади заключения преди да ти издадем, че тайната му мисъл, цел и посока и в двата случая е била, и винаги ще си остане, да пусне някой и друг неприветлив връх и да хване суровия чар на природата. И сега пак мечтае за Аляска, обаче да му се случи да влезе в нея през зимата. Да, такъв човек е Виктор Троянов. (Пък снима доста приятно и градско, трябва да му го признаем.)

Хронологически погледнато първо се качва на ските (тригодишен, естествено), а фотоапаратът се появява в ръцете му преди десетина години. Но оттогава и двете са неразривно свързани и му горят с еднаква страст отвътре - както много добре се вижда например в настоящата му изложба Екстремни пътища в Altronics Light & Suspacious. Там Виктор е събрал най-любимите си моменти от снежната планина, заради които преди шест месеца заряза дневната си работа като електронен инженер (за какъвто всъщност е учил) и се остави на голямата си любов.

Събуждам се с желание да избягам от града.
От малък съм изведен в планината и за мен това беше най-красивото нещо. Бях просто въодушевен от гледките. Баща ми е скиор и фотограф, той ме научи да карам, той ме зариби по планините.

Нищо не ме вдига повече от едно ранно спускане по някой връх.
На ските съм балансиран. Понякога, естествено, ми се ще да подходя агресивно, да го изправя склона, както се казва, и, общо взето, винаги се боря със себе си да не надхвърлям възможностите си. Абе, внимателен съм, но карам бързо.

В истински критични ситуации не съм попадал, слава Богу. Бил съм въвличан в лавина, но снежната покривка не беше много дебела и успях да избягам. Обаче усетих какво е мощта на снега.
Най-рискованото ми спускане беше на един доста стръмен връх в Антарктида. Бях сам, с тежка раница и до последно се колебах. Супернапрегнато ми беше. Защото, ако стане нещо, там няма кой да ти помогне. Трябва с военна операция да те спасяват.

Да оцелееш в Антарктида не беше никак трудно. Ние ходихме в полярния ден, което е като нашата зима. Е, доста е ветровито, влажно и мрачно понякога. По-сурово е. Акостира се в ледени води, джапаш там, някаква страхотна буря се изви, едната лодка се обърна... Имахме си перипетии, но не е кой знае какво. Пък и ти си с нагласата, че не отиваш на курорт все пак.

Бих сменил изоснови начина си на живот, щях да кажа, ама аз вече го смених. Съзнанието ми беше изцяло обсебено от фотографията, ските и въобще седенето навън, в природата. Това почна да ми пречи на работата и не бях пълноценен. Реших, че няма смисъл.

Никога не съм се съмнявал, че ще престана да снимам. Винаги ще снимам, докато имам сили, независимо дали в някакъв момент пак ще ми се наложи да работя като инженер. Това е моето нещо.
Доволен съм от себе си, когато хвана пика на енергията. Има един заряд във въздуха, който или улавяш, или не.

Изкарвам напрежението с физическо натоварване. Обичам да се движа. Бягане, колело, фитнес, ски - важното е да има движение.
Моето място в София е Борисовата градина, около Лилиите, да кажем. И всички други градинки.

Никой не подозира за мен, че слушам класическа музика и ходя на симфонични концерти.
Не си позволявам да мамя.

Мога да похарча всичките си пари за пътешествие.
Без да се замисля бих отпрашил към Канада, Аляска, Гренландия, Патагония или Африка. Килиманджаро ми се качва... Не, просто искам да видя там какви са залезите.

ФИЛМИТЕ
Последно ме изкефи Джанго без окови. 
Харесвам режисьори като Милош Форман, Скорсезе, братята Коен, Тарантино. 
Филмът, който съм гледал най-много пъти, е Полет над кукувиче гнездо. Също Форест Гъмп, Криминале. 
Любимият ми актьор е Джак Никълсън, стопроцентово.
Много се смях на Недосегаемите. Имаше доста свежи моменти, някаква трогателност. 
Исках да гледам Витоша на София филм фест, ама не можах.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок или класическа музика.
Никога няма да ми омръзнат Pink Floyd, Led Zeppelin, Beatles.
Напоследък слушам доста Unkle, Jane's Addiction, Arctic Monkeys, Anathema.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са на Anathema в зала България, Roger Waters - The Wall в Берлин и Робърт Плант в Каварна.
Любимият ми композитор е Чайковски. Много е драматична музиката му, проследява епохата, вътрешните борби сред тогавашното общество. Адски силна.
Любимото ми негово произведение е Шеста симфония или Концерт за пиано.
В София искам да дойде Дейвид Гилмор.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита. Някаква много красива магия има в нея.
В момента чета Into the Wild - за един младеж, който, опитвайки се да се откъсне от цивилизацията, отива в Аляска и живее няколко месеца в дивата пустош абсолютно неподготвен. Страшно трагично намира смъртта си. Много е специална тази книга за мен, защото съм бил точно по тези места, където и той, и впоследствие разбрах за неговия случай. 
Много ми говорят за На изток от запада на Мирослав Пенков. 
Най-добре пише Достоевски.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно гледах Under Destruction на Никола Михов и годишните изложби на Canon и на БГ Прес Фото, където и аз имам снимки. Картини май не съм гледал скоро.
Идолът ми във фотографията е Анри Картие-Бресон, един от основателите на агенция Magnum. Той ме вдъхновява. Андре Кертеш, един унгарец, също. От по-съвременните харесвам Стийв МакКъри, уникални портрети снима. 
Бих искал да видя на живо къщата на Ван Гог в Амстердам. Той ми е любим художник и специално искам да отида.

ТЕАТЪРЪТ
Последно бях на Хамлет, иначе не съм голям ценител. Може би това е едно от нещата, които трябва да правя по-често.
Няма да забравя първия път, когато гледах импро театъра ХаХаХа, знаете ли за него? (Е, как - б. а.) Истински се забавлявах. 
Режисьорите, които харесвам, са Теди Москов и Александър Морфов.
Най-големият актьор за мен е Камен Донев.

Изложбата на Виктор Троянов Екстремни пътища е в Altronics Light & Suspacious
на ул. „6-и септември" 13 до 3 април

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев