За щастие

Това се случи през уикенда. Лондонската олимпиада пална свещения огън, софийският асфалт лепнеше, собствените ни гърла - също. Затова скочихме в едно такси и разпорихме директно към софийския магазин на Анди Соурей, за който вече ти драснахме няколко реда и в който ти обещахме скоро да те върнем.

Анди Соурей

Обезумели от жажда се мятаме вътре като наполеоновци след битката край Аустерлиц и попадаме фронтално срещу малкия, но добре подбран избор на рафта. Три метра по-нататък вляво обаче е хладилникът, където въпросният избор кротко седи подреден и изстуден, така че действаме бързо - докато ние вадим бутилки, Анди вече е извадил отварачката и чашите. И се почваме.

 London Porter

Мирише на история. Мирише на викторианска Англия, на изпечено кафе и на мърляви докове. Оттам идва и името й - любимото питие на лондонските хамали („porter" значи „носач") край Темза през XVIII век, които не са се глезели с мохито. По това време животът удрял здраво, бирата правела същото, а пък цветът й сам подсказвал накъде си се запътил. Именно върху тежките рамене на този аромат и цвят е стъпил така знаменитият днес Guinness, но нека оставим Анди Соурей сам да каже две думи по въпроса.
 
Какво точно е портърът?
Мъжка бира. Има изключително силен вкус - по малко шоколад, ванилия и кафе. Идва от малца, който в случая се пече, докато потъмнее. Имайте предвид, че е доста различна от Guinness, която вече е изгубила повечето от оригиналното си очарование.

Как да се отнасяме с нея?
Първо поемете аромата, като от чаша студено еспресо е. Истинска „занаятчийска" бира - при нея се играе с вкуса на хмела, идеята е да се измъкне колкото се може повече от него и затова крайният резултат е по-горчив. Тази техника, колкото и да е учудващо, идва от американците, които леко копират бирите от Северна Англия и слагат хмел почти до екстремни количества.
Портърът не е за наливане, а да го отпиваш глътка по глътка.

С какво върви най-добре?
С огромна чиния картофи и свински пържоли пред камината, защото по-скоро е за зимата (но и в жегата действа супер добре, вярвай ни - б.а.). Ооо, или пък една солидна порция капама - жена ми е от Банско и тази комбинация вече е изпробвана. Другият вариант е направо да дойдете до магазина и да си изберете някои от наденичките със свинско и праз, линкънширските със салвия, пикантните италиански или класическите чиполати.

Honey Dew

Honey Dew (или „медена роса") е още едно чудо от мазетата на легендарната лондонска пивоварна Fuller's, която се намира до брега на Темза в квартала Чизик. Срещу нея пък се е кротнал техният пъб Fox and Hounds, където ейлът задължително е пресен, следобедите са разтегливо понятие, а клиентите - ценители (и в някои случаи - ексцентрици).

Тази е блондинката в нашата селекция - руса, секси и с вкус на мед, а освен това е с „био" етикет. Леко се доближава до усещането за светлото пиво, което е и тънката идея на Анди - ако класическият британски вкус ти идва в повече, започни оттук и виж докъде ще я докараш.

Каква е тази медена роса?
Самите производители я описват като „златен ейл" и наистина като че ли напомня на светлото, но не е толкова газирана като него. Пие се по-студена от традиционните британски, които по принцип не трябва да падат под 7 градуса, иначе се губи ароматът.

Как да се отнасяме с нея?
С любов. Вдъхнете я, все едно покрай вас минава изключително красива жена.

След което какво правим?
Запознайте я с по-леки храни като салати, сирена, летни хапки или пък киш - това комбо е направо идеално.

 Duchy Originals Old Ruby Ale

Ето я и аристократката. Идва директно от прословутите ферми на принц Чарлс, който се грижи за британското наследство със своята марка Duchy Originals - всички продукти с този етикет са строго био, независимо дали става въпрос за бисквитки с овесени ядки или за изтънчени кремове и шампоани. Ечемикът в бирата (както и всичко останало) не е третиран с никакви химикали и изкуствени торове, а самият лейбъл е сертифициран от The Soil Association - най-голямото сдружение за контрол върху „organic" производителите на Острова.
Нашата херцогиня, разбира се, е рижава, ухае на цветя и горски плодове, но оставя слаб вкус на среднощен карамел след себе си.

Какво пробвахме току-що?
Класическа английска бира. Аз самият не я бях опитвал, докато не започнах да я внасям в България. Прави се край Оксфорд и затова има малко по-различен вкус от лондонските - хмелът се усеща по-силно.

Принц Чарлс сам ли я вари?
(смее се) Е, не лично, но той непрекъснато следи какво се случва в неговата ферма и си слага името под всеки един продукт. По-добро рекламно лице от това - здраве му кажи.

С какво върви най-добре?
С още една (пак се смее). Но и със сочна скара. Класика.

Всички тези красавици ще намериш на ул. „Генерал Кирил Ботев" 5 (зад Jumbo и Billa)
между 11:00 и 17:00 от вторник до събота. Има ги и онлайн на www.beers.bg

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев