Клубни култури

Не знаем за теб, но ние все по-често си заплюваме не само силни музикални партита, но и всевъзможни други форми на съвременно изкуство. От ъндърграунд ветерана Хамбара през шеметните модни следобеди на Culture Beat Pazar до ултимативно дизайнерския почерк на /+/Склада и +това - изобщо не можем да се оплачем, ами поръчваме по едно голямо и отваряме широко очи, за да видим какво още сервират баровете с артистични души.

DaDa Cultural Bar
В бохемското общество на „Бенковски" 10 вече втора година сме свидетели на такава активна и целенесочена (контра) културна политика, че не знаем откъде да започнем. Манифестът на бара е ясно заявен още в името му, а в афиша рядко има дупки и май няма жанр, който да не е намерил място между четирите му стени - кино, театър, живопис, графити, колажи, фотография, поезия, проза, инсталации, оригами, изпускаме ли нещо?

От първата изложба през 2010-а (Decadence Women на Станислав Беловски, лично откритие на DaDa) до последната кино прожекция преди няколко дни (от феста Цветята на корана на сдружение Позор) селекцията на артистите и събитията тук се подчинява на два основни принципа: „Стремим се да представяме повече алтернативно изкуство и да не повтаряме." Ако трябва да подкрепим с още примери, веднага вадим от архива кинетичните скулптури от ненужни вещи на Kinetic Studio и съвсем пресните рисунки върху дърво и стъкло на графити райтърите Ementzo и Hrustmo.

Петното на Роршах
На „Христо Белчев" 8А от около година живее малкият брат на пловдивския клуб (и по-точно институция) със същото име, създаден от поета и писател Александър Секулов. Като вземем предвид тази роднинска връзка, и със затворени очи бихме могли да познаем, че в меката, задушевна и акустична среда на столичното Петно се наблюдават доста и забележителни литературни явления. Всеки последен чевъртък от месеца е запазен за Лигата на разказвачите - славния формат на петминутните истории по предварително зададена тема, които се събираме да слушаме (или сами да разказваме), докато пием кротко на бара.

В останалото време официалният литклуб селекционер Радослав Парушев свиква тайфата за четения и представяния на нови книги, а миналото лято и феста София: Поетики финишира тук. Казахме си, че няма да говорим за музика, но идеологическият портрет на това Петно не може да бъде завършен без петъчните партита Usually We Don't Play This на Косьо Кацарски (Блуба Лу, Лепра ДеЛукс) и Досю Амуджев (Groovy Sessions, Дюкян Меломан). В тези вечери двамата смесват както само те си знаят музиката, „която им прави впечатление последните 10 години и която принципно не е за пускане в бар". Но това е Петното.

Клуб Влайкова /// ВЛКВ
Фоайето на митичното кино Влайкова на „Иван Асен II" допреди година и половина бе сборен пункт на кварталните пиянки и нерядко сцена на кръвопролития. Днес - благодарение на новия си колектив собственици - барът пуска духа от бутилката със съвсем нов контингент градски агенти, чийто общ знаменател е любовта към прогресивния звук (редовно ги засичаме и по партитата на Mellow Festival, Menta Session, ReelFeel и други от техния калибър).

Културната програма се заформя именно от този буден приятелски кръг и привидно на случаен принцип - когато някой има какво да покаже или разкаже, но то обикновено никак не е случайно. Говорим например за рисунките с акварел на Владислав Георгиев 1001 блока (с куратор Йово Панчев и номинация от списание blister за най-добра самостоятелна изложба на 2010-а) и пикселизираните изображения на Невена Екимова. Тук са кацали и приложниците от В самолет без билет, а културологът Зорница Драганова-Зо изфабрикува цяла серия Културизъм - тематични вечери с прожекции, четения, презентации, дискусии и други сценични прояви.

Като изложбено пространство по най-чудесен начин се оползотворява и предверието на тоалетната в подземието, където между другото завършват и повечето музикални избухвания (от съображения за дискретност спрямо съседите, да не помислиш нещо друго). За съжаление, истината е, че точно в момента ентусиазмът за организиране на изкуство във Влайкова никакъв го няма, но не се знае кой и кога ще подпали отново фитила. Може дори да си ти.

К.Е.В.А.
След известен период на забвение, миналата пролет на „Раковски" 114 се събраха две легенди - Клубът за естетическо възпитание на артиста и „Стоян от Червило" (или официално Стоян Радулов), който внимателно върна артистичния дух обратно на мястото му. Днес К.Е.В.А. пак е доброто старо натфизчийско свърталище, само че с нов интериор, домашно меню и втори етаж, изцяло ремонтиран с идеята да бъде сцена за камерни и моноспектакли. Почти няма ден без куклено представление или детски творчески ателиета, а поне веднъж седмично гледаме най-доброто от най-младите в театъра под селекцията на актьора Тигран Торосян (който също играе своя Изрод тук); следи афиша във фейсбук.

Миналата година в К.Е.В.А. се разписаха с изложби и Мариета Ценова - с великолепния си фотографски проект в стила на старите майстори в живописта Limited Edition, и Силвия Павлова - със серията шалове Silk Art от рисувана коприна. В последния от филмотечните следобеди пък, посветени на старите любовни ленти, гледахме Де Ниро и Мерил Стрийп в Да се влюбиш и мюзикъла Шербургските чадъри на Жак Деми.

Pop Art Café 
Кафенето във фоайето на Одеон натрупа солидна репутация преди две години, когато Клубът за твърд алкохол и твърда литература Spirt & Spirit на Любен Дилов и издателство Сиела правеха четвъртъчните си сбирки тук. Тяхната банда обаче отдавна се подвизава предимно в пловдивското Петното на Роршах, представянията на нови книги оредяха, а след есенния филм фест на Горичка, който след прожекциите преливаше в кафето за дискусии, арт фронта тук съвсем затихна.

Чакаме времето да се затопли, за да видим съвместния проект на Pop Art Café с Художествената гимназия, като плановете са тротоарът на „Васил Левски" да се превърне в открита галерия за ученическо творчество, а докато това се случи, екипът зад бара продължава да се усъвършенства най-вече в изкуството на топлите напитки. По тази точка са бетон и подозираме, че съвсем спокойно могат да защитят цял докторат на тема „Философия на подгряване на млякото за капучино", но горещо ги молим да разбъркат отново и арт каймака.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев