Зверовете от дивия Юг Бас ловим, че 30-годишният Бен Зейтлин направо си е ударил гъза в тавана, като е чул, че пълнометражният му дебют Зверовете от дивия Юг е номиниран в четири от петте най-важни категории. Изобретателното фентъзи за ококорената Хъшпъпи, бореща се с природни бедствия и митични чудовища, може би успя да видиш на последния So Independent, но и да не си, сега едва ли ще го пропуснеш. Друга приятна инди изненада е Наръчник на оптимиста за депресар и депресарка, които обявяват съвместно война на вятърните мелници. Режисьорът Дейвид О. Ръсел е добре приет в оскаровите среди - предишният му филм Боецът има два плюс пет номинации, а по-старите хитове във филмографията му са симпатично смахнатата комедия I Heart Huckabees и доста по-конвенционалният военен екшън Трима крале.
Наръчник на оптимиста Сегашният му филм, с простичката си човешка история, продължава приятната традиция на бисери като Малката Мис Слънчице и Джуно от предишни години. Задължителният за този списък филм на актуална военно-политическа тема се казва 30 минути след полунощ, клони към три часа времетраене (защо ли не сме изненадани?) и е на Катрин Бигълоу, обрала овациите през 2008-а с Войната е опиат, заснет по записките на журналист от войната в Ирак. Новият й още по-амбициозен проект следи гонитбата и залавянето на Осама Бен Ладен и за разлика от Оливър Стоун, който чака 20 години преди да подхване темата Виетнам, Бигълоу вади 30 минути след полунощ само година и половина след финалния изстрел. Почти сме готови да се обзаложим, че няма да си тръгне без статуетка.
Клетниците Друг отскорошен любимец на Академията е Том Хупър, чиито четири Оскара (включително за най-добър филм) за величествения Речта на краля ни върнаха вярата в критериите й. Хупър явно все така си пада по костюмни драми и без страх екранизира Клетниците на Виктор Юго, въпреки поне десетте предишни версии. Железният актьорски състав (Хю Джакман, Ръсел Кроу, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей) и доказаният добър вкус на режисьора ни оставят без всякакво съмнение, че е имало нужда от още една, пък била тя и без модните напоследък препратки към съвремието при адаптациите на класика. Следват обичайните заподозрени: Тарантино с поредната шеметна гавра Джанго без окови; Анг Лий с приключенския епос Животът на Пи и политическият трилър Арго на Бен Афлек, който май се взима все по-насериозно като режисьор. С най-много номинации е биографичният епос Линкълн на Спилбърг, което хич не ни изненадва.
Линкълн По-интересното във филма е завръщането на поизчезналия напоследък Даниел Дей Луис: с характерния римски профил, идеален за намъкване в кожата на американския президент, и достатъчно грим, за да не забележим колко точно е остарял. Разчитаме, че ще е все така във форма като от времето на В името на Отца, Невинни години и не толкова отдавнашния Ще се лее кръв. Най-озадачаващото присъствие сред деветте номинирани заглавия е Любов на Михаел Ханеке. Той не е нито англоезичен, нито пък има американски копродуцент, за да попада в категорията, а на това отгоре присъства и в петорката за чуждоезичен филм. Единственото ни обяснение за решението на Академията е желанието й да се сроди с други елитни филмови форуми по света, какъвто е фестивалът в Кан - именно там връчиха втората Златна палма на Ханеке. В името на статистиката само отбелязваме, че с тазгодишните номинации Академията постави рекорди за най-млада и най-възрастна номинирана - 9-годишната Кувенжане Уалис за Зверовете от дивия Юг и 85-годишната Емануел Рива за Любов. Дали това ще повлияе при награждаването им е отделен въпрос, който май все по-слабо ни касае. Все пак за нас смисълът на Оскарите е в това да гледаме, да спорим, да сме съгласни и несъгласни, за да преоткрием собствените си критерии и вкус - статуетките така или иначе ги отнася някой друг. Кой какво печели ще стане ясно на 24 февруари, когато ще се проведе церемонията по връчването на 85-ите награди Оскар Текст Мариана Христова На снимките горе: 30 минути след полунощ, Арго, Любов
Откакто претендентите за най-добър филм кажи-речи удвоиха броя си (тази година са девет), може да се надяваме на по-голямо разнообразие в селекцията. Комерсът и артхаусът са в премерен баланс, а най-радостното предчувствие е, че вече май няма опасност предъвкан блокбастър като Властелинът на пръстените: Завръщането на краля да обере повечето важни награди. Хобит: Неочаквано пътешествие присъства само в техническите категории, където си му е и мястото.
Обратната страна на монетата е, че сложено веднъж на кантар с Холивуд, американското независимо кино все повече и повече ще се докарва на Академията, за да попадне в полезрението й, та евентуално ще позагуби от автентичността си. Но вместо да го играем черногледи пророци, да видим какво вещае вип листата в категория „най-добър филм" за 2013-а.
Зверовете от дивия Юг
Бас ловим, че 30-годишният Бен Зейтлин направо си е ударил гъза в тавана, като е чул, че пълнометражният му дебют Зверовете от дивия Юг е номиниран в четири от петте най-важни категории. Изобретателното фентъзи за ококорената Хъшпъпи, бореща се с природни бедствия и митични чудовища, може би успя да видиш на последния So Independent, но и да не си, сега едва ли ще го пропуснеш.
Друга приятна инди изненада е Наръчник на оптимиста за депресар и депресарка, които обявяват съвместно война на вятърните мелници. Режисьорът Дейвид О. Ръсел е добре приет в оскаровите среди - предишният му филм Боецът има два плюс пет номинации, а по-старите хитове във филмографията му са симпатично смахнатата комедия I Heart Huckabees и доста по-конвенционалният военен екшън Трима крале.
Наръчник на оптимиста
Сегашният му филм, с простичката си човешка история, продължава приятната традиция на бисери като Малката Мис Слънчице и Джуно от предишни години.
Задължителният за този списък филм на актуална военно-политическа тема се казва 30 минути след полунощ, клони към три часа времетраене (защо ли не сме изненадани?) и е на Катрин Бигълоу, обрала овациите през 2008-а с Войната е опиат, заснет по записките на журналист от войната в Ирак. Новият й още по-амбициозен проект следи гонитбата и залавянето на Осама Бен Ладен и за разлика от Оливър Стоун, който чака 20 години преди да подхване темата Виетнам, Бигълоу вади 30 минути след полунощ само година и половина след финалния изстрел. Почти сме готови да се обзаложим, че няма да си тръгне без статуетка.
Клетниците
Друг отскорошен любимец на Академията е Том Хупър, чиито четири Оскара (включително за най-добър филм) за величествения Речта на краля ни върнаха вярата в критериите й. Хупър явно все така си пада по костюмни драми и без страх екранизира Клетниците на Виктор Юго, въпреки поне десетте предишни версии. Железният актьорски състав (Хю Джакман, Ръсел Кроу, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей) и доказаният добър вкус на режисьора ни оставят без всякакво съмнение, че е имало нужда от още една, пък била тя и без модните напоследък препратки към съвремието при адаптациите на класика.
Следват обичайните заподозрени: Тарантино с поредната шеметна гавра Джанго без окови; Анг Лий с приключенския епос Животът на Пи и политическият трилър Арго на Бен Афлек, който май се взима все по-насериозно като режисьор. С най-много номинации е биографичният епос Линкълн на Спилбърг, което хич не ни изненадва.
Линкълн
По-интересното във филма е завръщането на поизчезналия напоследък Даниел Дей Луис: с характерния римски профил, идеален за намъкване в кожата на американския президент, и достатъчно грим, за да не забележим колко точно е остарял. Разчитаме, че ще е все така във форма като от времето на В името на Отца, Невинни години и не толкова отдавнашния Ще се лее кръв.
Най-озадачаващото присъствие сред деветте номинирани заглавия е Любов на Михаел Ханеке. Той не е нито англоезичен, нито пък има американски копродуцент, за да попада в категорията, а на това отгоре присъства и в петорката за чуждоезичен филм. Единственото ни обяснение за решението на Академията е желанието й да се сроди с други елитни филмови форуми по света, какъвто е фестивалът в Кан - именно там връчиха втората Златна палма на Ханеке.
В името на статистиката само отбелязваме, че с тазгодишните номинации Академията постави рекорди за най-млада и най-възрастна номинирана - 9-годишната Кувенжане Уалис за Зверовете от дивия Юг и 85-годишната Емануел Рива за Любов. Дали това ще повлияе при награждаването им е отделен въпрос, който май все по-слабо ни касае. Все пак за нас смисълът на Оскарите е в това да гледаме, да спорим, да сме съгласни и несъгласни, за да преоткрием собствените си критерии и вкус - статуетките така или иначе ги отнася някой друг.
Кой какво печели ще стане ясно на 24 февруари, когато ще се проведе церемонията по връчването на 85-ите награди Оскар
Текст Мариана Христова
На снимките горе: 30 минути след полунощ, Арго, Любов