Книгите на Момчил
Николов по едно време ги наричаха „бърза
литература", а след това - „лайфстайл
литература", но не съм убеден, че някое
от двете е особено точно. По-скоро са
такива, които искат хем да разкажат
история, хем да бръкнат дълбоко в главата
на героя, хем да щракнат актуалния свят,
в който живеем. И освен всичко изброено
- да се харесат на по-широк кръг читатели.
Поне такава е
със сигурност последната му - Машини
за любов, обявена като част първа от
трилогията Кръглата риба, която пък
върви отзад напред. Тук се преплитат и
наслагват две основни истории: едната
е за симпатичния лузър, който се подвизава
не само в трилогията, но като типаж и в
другите книги на Момчил; а другата - за
изперкал американски художник, изобретил
уникална машина за любов. След куп
тайнствени срещи, ярки халюцинации и
мистериозни съвпадения, двете се засичат
в България от края на 90-те - на Камен
бряг, порядъчно мистично местенце, което
събира цялата атмосфера на романа.
Понеже Машини
за любов иска да направи много неща
едновременно, някак не във всички успява
еднакво добре - мистично-психоаналитичните
измерения например ме оставиха скептичен.
Но пък заради моментите, в които се вихри
момчиловата весела жестокост, си
заслужава да прочетеш този роман. Може
да не е „бърза литература", но се чете
бързо и леко.
15 лв., изд. Сиела
Авторът!
Авторът!
Колко
от по-известните нови български писатели
са написали осем книги? Продуктивността
на Момчил Николов, роден през 1970-а, е
впечатляваща. Може да е завършил медицина,
обаче се занимава изцяло с писане - на
романи, разкази, пиеси, сценарии за
телевизионни предавания и реклами.
Предишната му книга, Кръглата риба (том втори от едноименната трилогия),
грабна наградата Хеликон през 2008-а, а
това нито е първото му отличие, нито
последното.
Нещо
подобно
В
домашен контекст името на Момчил обикновено се слага до това на Радослав Парушев,
Васил Георгиев, Богдан Русев. Но на мен
Машини за любов с нещо силно ми напомня писането на
Харуки Мураками. Всъщност знам с какво:
с опита да се филтрира една психологическа
история през призмата на тайнственото,
мистичното, паранормалното. Само че е
малко по-битническо.
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и личен архив
Коментари