Остава ли нещо след смъртта на тялото? В света на тази книга - да. Остава гласът на жертвата, който вика към оцелелите. Може би защото тялото е изтърпяло толкова много мъчения в кървавата военна диктатура на една безименна антиутопична страна. Най-зловещото в нея обаче не е физическото насилие, а това, че забранява разговора, думите, самия звук. Диктатура на пълната тишина, в която дори още по-ужасното е, че взима идеята от бащата на мъртвия главен герой, като го превръща в своя икона. Книгата на Петър Денчев е странна и като жанр (роман, повест, новела?), и като стил - студено болезнен, все едно някой те дупчи с ледени игли. Ако ти е писнало от фалшив позитивизъм наоколо - сядай и я почвай. Ще я прочетеш за няма и два часа, но ще ти остане за дълго.
Авторът! Авторът!
Петър Денчев може да е
млад, но е амбициозен и кадърен. Вероятно го знаеш не само като писател, но и
като театрален режисьор. Постановките му пътуват по международни фестивали, а прозата
и поезията му напълно заслужено се радват на внимание и награди. Автор е на още
един роман и на сборник с разкази.
Нещо подобно
Сигурно ще питаш дали
прилича на Оруеловата 1984. По дух - да, но стилът е много по-модерен, пък
и аз-формата променя нещата - особено когато разказващият е вече
покойник. На мен ми напомня по-скоро на актуалния в последните години Мишел Уелбек. Този начин на писане явно има почва в новата
българска литература, защото ми хрумват поне три имена, до които мога да
поставя Петър Денчев: Георги Тенев, Елена Алексиева (от времето на Читателска група 31) и Силвия Томова.
Тихото слънце на Петър
Денчев е в близката книжарница и струва 10,60 лв.
Издава Жанет-45.
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари